Биологично земеделие, животновъдство и производство на биологични храни

Конвенционалното селско и горско стопанство са с най-голям принос за емисиите на парникови газове в световен мащаб и следователно са потенциално основни двигатели на изменението на климата. Ето защо биологичното земеделие и животновъдство могат да се разглеждат като алтернатива, подпомагаща устойчивото развитие.

1
http://www.google.bg/imgres?q=%D0%....

 В исторически план биологичното земеделие и животновъдство като концепция и практика се зараждат в началото на 20 век, с прилагането на различни алтернативни методи за производство, главно в страните на Север­на Европа. Вълната на преход към биологично земеделие и животновъдство започва през 80–те години на миналия век – тогава те се развиват в почти всички западноевропейски страни и САЩ. По това време се създават и първите админист­ративни отдели по биологично земеделие и животновъдство в Австрия, Франция, Дания и др. със задача да формират и координират държавната политика в тази област и да регламентират биологичното производство.

България се характеризира с изключително благоприятни почвени и климатични условия за производство на земеделска и животинска продукция чрез различни екологични практики. Според данни на Министерството на околната среда и водите повече от 80 % от обработваемата земя е подходяща за биологично производство.

Продуктите, получени от биологично земеделие и животновъдство се наричат биологични хранителни продукти (биохрани). Те са отгледани и/или пре­работени без използване на синтетични химикали от какъвто и да е вид, в това число: торове, пестициди, растежни регулатори, антибиотици, хормони, изкуст­вени оцветители и хранителни добавки, както и помощни вещества при преработката. При този вид храни е забранена употребата на генетично модифицирани организми и продукти от тях. Производството на биологичен продукт се извършва съгласно изискванията на специфични стандарти и е обект на контрол от независими сертифициращи органи (Хицова, К., 2011).

Принципи при отглеждане на биологични растителни продукти

2
http://www.zemianazaem.com/
3
http://www.google.bg/imgres?q=%D0...

При биологичните методи на производство на растения е забранено използването на минерални (химически) торове. Естественото плодородие на почвата се поддържа чрез използване на оборски тор в разрешени според нормативната уред­ба количества и компостирани органични отпадъци. Използват се и сеитбообръщения с участието на бобови култури и много­годишни тревно-бобови смески, както и зелено торене. Борбата с болести, неприятели, вредители и плевели се води без използване на синтетични продукти за растителна защита, а с алтернативни средства като устойчиви сортове, стиму­лиране развитието на полезни организми (ентомофаги и суперпаразити), прилагане на биологични препарати, създадени на естест­вена база (растителни екстракти, етерични и растителни масла, някои класи­чески пести­циди - серни и медни, минерално-маслени емулсии, феромони), агротех­ни­чес­ки (сеитбообръщения, смесени посеви) и механични методи за борба с плевелите.

 

 

Примери за биологични ферми в България: http://zelenazemia.com/

Принципи при биологичното отглеждане на животни

4

http://www.investor.bg/ evroproekti/264/...

 Биологичното отглеждане на живот­ни се свързва с използване на адаптирани към местните условия породи животни. Прила­гат се методи за отглеждане, близки до техния естествен начин на живот, които понижават стреса и осигуряват доброто им здравословно състояние. Осигурява се достатъчно пространство за изява на естественото поведение на животните (площ в оборите, дворни площадки, разход­ки и паша на открито).

При храненето се използват достатъчни количества доброкачествен, биологично произведен фураж. Забранено е използването на растежни регулатори, а прилагането на антибиотици се допуска само в краен случай. Здравето на животните се поддържа чрез профилактика на заболяванията и природни продукти. Търси се постигане на строг баланс между броя на биологичните единици и площта на обработваемата земя от една страна и от друга - минималната площ на сградата за отглеждане на животните в зависимост от вида и броя им.

Пример за първата биоферма в България: http://bnr.bg/

5
http://www.bg.wikipedia.org

Законодателство в областта на биологичното производство

6 Законодателната рамка за биологично произ­вод­ство в България отговаря напълно на изискванията за устойчиво развитие на земеделието и неговия принос за опазване на биологичното разнообразие.

Две наредби, обнародвани от министъра на зе­ме­де­лието и горите, възпроизвеждат изцяло прин­ци­пите на европейското законодателство (Регламенти 2092/91 и 1804/99). Това са:

  • Наредба № 22/04.07.2001 г. за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ 68/3.8.2001 г.);
  • Наредба 35/ 03.08.2001 г. за биологично производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ 80/18.9.2001 г.)

Чл. 12а от Закона за защита на растенията и Наредба 22 за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход, уреждат подробни правила за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и обозначаването им. С тях в българското право се въвеждат регламентите на ЕС относно отглеждане на растения и производство на растителни продукти и храни от растителен произход по биологичен начин. Растенията и растителните продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата, както следва:

  • запазване и повишаване на плодородието на почвата: биологичната активност на почвата се поддържа и повишава чрез бобови растения, зелено торене или растения с дълбоки корени в рамките на подходящо сеитбообръщение или използване на оборска тор, получена от стопанства с биологично земеделие. Когато е невъзможно пълно­ценното подхранване на растенията или подобряване на почвата по този начин, могат да се използват торовете, посочени в Приложение 1 към Наредба 22 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
  • борба с неприятели, вредители, болести и плевели по растенията: при­лагат се мерки като избор на подходящи видове и сортове растения, подходящо сеитбообръщение, подходяща обработка на почвата, защита от естествени неприятели и вредители. В случай на непосредствена опасност за растителна защита е допустимо да се използват продуктите, посочени в Приложение 2 към Наредба 22. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

  • използване на семена и посадъчен материал: след 2005 задължително трябва да се използва сертифициран семенен и посадъчен материал, отговарящ на принципите на биологичното земеделие. При липса на сертифицирани български семена за такава продукция се използват многократно по-скъпите чужди сертифицирани посадъчни материали.

Тук можете да се запознаете с националния план за развитие на биологичното земеделие в България

Пример за сертифицирана организация за производство и търговия с био­ло­гични семена: http://www.business.bg/

Периодът на преход от конвенционално към биологично земеделие е 2 години от засяването на съответната култура, а за многогодишните култури – 3 години преди първата реколта. Всеки производител, който въвежда биологично производство, представя план за преход на контролния орган, който от своя страна ежегодно следи и оценява изпълнението му.

Според Наредба 22 храните от растителен произход са произведени по биологичен начин, когато минимум 70 % (Чл.4) от съставките им са от земеделски произход и произведени по биологичен начин. Съставките от неземеделски произход могат да бъдат тези, посочени в Приложение 4 към Наредба 22.

В чл. 14 до чл. 18 от Закона за животновъдството и Наредба 35 за биологичното производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях се уреждат редът и условията за биологично животновъдство и производство на храни от животински произход по биологичен начин. С тях в българското право се въвеждат регламентите на ЕС относно отглеждане на животни и производство на животински продукти и храни от животински произход по биологичен начин. За целта, следва да са спазени изискванията на наредбата относно:

  • произход на животните;
  • хранене на животните: в стопанствата с биологично производство животните могат да се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин, а през периода на бозаене - с майчино мляко. Използването на конвенционален фураж се допуска само при спазване на Приложения 1, 2, 3, 4, т. 1.1. и т. 1.2 към Наредба 35. Забранено е използването на антибиотици или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността им;
  • профилактика на заболяванията и тяхното лечение: могат да се прилагат мерки като избиране на подходящи породи животни и методи на селекция, хранене с достатъчно качествен фураж, редовни разходки и достъп до пасища за укрепване на защитните сили на организма, подходяща гъстота на стадото, съобразено с изискванията за минимален брой животни, отглеждани на единица площ в обора. За лечение на жи­вотните могат да се използват физиотерапевтични препарати, хомеопатични лекарствени средства, микроелементи и вещества, посочени в Приложение 3 към Наредба 35. Забранено е лечението с алопатични ветеринарно-медицински препарати, както и с ветеринарно-медицин­ски препарати, стимулиращи растежа и продуктивността, както и с хормони;
  • максимален брой животни на хектар в зависимост от вида и категорията им, чийто отделени количества животински екскременти да са еквивалентни на 170 кг азот на хектар годишно: общото количество оборска тор, което се използва ежегодно за торене в дадено стопанство, е максимум 170 кг азот на хектар земеделска земя. Максималният брой на видовете животни, съответстващи на това количество, е посочен в Приложение 12 към Наредба 35.

Периодът на преход от конвенционално към биологично животновъдство се отнася както до земята, от която се произвежда фураж, така и до отглежданите животни. В първия случай се прилага Наредба 22. Във втория случай периодът на преход варира от 12 месеца до 10 седмици в зависимост от вида на животните. При преход към биологично производство едновременно в цялото стопанство, включващо животните, пасищата и другата земя за производство на фураж, общият период на преход е 24 месеца. Според Наредба 35 храните от животински произход са произведени по биологичен начин, когато минимум 70 % (Чл.5) от съставките на храната са от земеделски произход и добити по биологичен начин и съставките от неземеделски произход са само тези, посочени в Приложение 8 към Наредба 35. В общ план всеки производител или вносител на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, е длъжен да информира за дейността си акредитиран от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” и получил разрешение от министъра на земеделието и горите, контролен орган и да се регистрира и наблюдава от такъв контролен орган. Земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин и получили съответната сертификация, могат да се означават с национален знак за биологично производство.

На този линк може да откриете информация за предизвикателствата, които стоят пред биологичното животновъдство в България http://www.pueron.org/

Други закони, които са свързани с биологичнoто земеделие и животновъдство са:

Закон за биологичното разнообразие, (обн., ДВ 77/9.8.2002 г.);
Закон за ветеринарномедицинската дейност, (обн., ДВ 42/5.5.1999 г., последно изм.,ДВ 18/5.3.2004 г.);
Закон за водите, (обн., ДВ 67/27.7.1999 г., последно изм., 70/10.8.2004 г.);
Закон за защита на растенията, (обн., ДВ 91/10.10.1997 г., последно изм., ДВ 18/5.3.2004 г.);
Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, (обн., ДВ 10/4.2.2000 г., последно изм., ДВ 114/30.12.2003 г.);
Закон за защитените територии, (обн., ДВ 133/11.11.1998 г., последно изм., ДВ 91/25.9.2002 г.);
Закон за лечебните растения, (обн. ДВ. 29/7.4.2000 г., последно изм., ДВ 91/25.9.2002 г.);
Закон за опазване на земеделските земи, (обн., ДВ 35/24.4.1996 г., последно изм., ДВ 112/23.12.2003 г.);
Закон за опазване на околната среда, (обн., ДВ 91/25.9.2002 г., последно изм., ДВ 70/10.8.2004 г.);
Закон за опазване почвата от замърсяване, (обн., ДВ 84/29.10.1963 г., последно изм., ДВ 113/28.12.1999 г.);
Закон за храните, (обн., ДВ 90/15.10.1999 г., последно изм., ДВ 70/10.8.2004 г.).

Институции и организации, отговарящи за биологичното производство в България

7
http://www.publics.bg/images/news/medium/1300118826.jpg

 Министерство на земеделието и храните (МЗХ)

Важно значение в това министер­ство играят дирекция "Развитие на селските райони" и нейните два отдела “Агроекология” и “Развитие на селските райони и инвестиции”; Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ) със своите два клона: „Агенция САПАРД” и „Национални схеми за подпомагане”; Националната служба за съвети в земеделието към МЗХ (НССЗ), Националният център за аграрни науки (НЦАН).

8

http://www.notabene.bg/...

 Министерство на околната среда и водите (МОСВ)

Съществена роля към МОСВ оказват Изпълнителна агенция по околната среда, която провежда мониторинг на замърсяването на земите и почвите в България, заедно с Института по почвознание „Н. Пушкаров” и Агенцията по почвени ресурси към МЗХ.

Неправителствени организации, насочени към предоставянето на специализирани консултантски услугиса:

Асоциацията за екологично земеделие „ЕКОФАРМ”, гр. Пловдив; Фондация за биологично земеделие „Биоселена”, която е член на Международната федерация на движения по биологично земеделие (IFOAM); Сдружение „Агролинк” член на GENET – Европейска мрежа на НПО, работещи в областта на генното инженерство; Сдружение „БИОПРОДУКТ БГ"; Кооперация „Био България”.

9
http://www.mzh.government.bg/...

10
http://www.booktraffic.bg/...

11
http://biobulgariaoil.org/...

Организации, които имат правото да осъществяват контрол върху произво­дителите на биологични продукти са сертифицирани в съответствие с изискванията, заложени в стандарт БДС EN 450011.

Национални сертифициращи органи

В страната, функциониращите национални сертифициращи органи към момента са: „SGS – България”; Балкан Биосерт ООД, QC&I International Services и OCCP Procert.

12
http://www.abt-bg.com/...

13
http://www.eco-foryou.com/img/...

14
http://organicrules.org/...

15
http://planborganicfarms.ca/...

Чуждестранни сертифициращи органи са: SKAL (Холандия), Ecocert (Франция), Lacon (Германия), Soil Association (Великобритания), Oekop (Германия), DIO (Гърция).

16
Източник

17
Източник

18
Източник

19
Източник

20
Източник

В някои случаи, независимо от системата за сертификация и контрол, се налага международен арбитраж за доказване съответствието на продуктите с правилата и принципите на биологичното производство. За тази цел се провеждат изследвания на съответния продукт в специализирани лаборатории. В България съществуват следните акредитирани лаборатории за изследвания на биологични продукти и храни:

  • Централна лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове.
  • Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.
  • Изпитвателна лаборатория на столична инспекция ДВСК (Държавен ветеринарно-санитарен контрол).
  • Национална референтна лаборатория по болести на рибите и двучерупчестите.
<< 1 2 3 >>