Възможности за развитие на нови видове културен туризъм

Possibilities to develop new products of the cultural tourism in Bulgaria: How to create new tourist products. How to create new lines in the field of cultural tourism. Possibilities to develop mythology tourism and new events. To organise study-tours and international conferences for professors, students, writers, linguists, historians from Bulgaria, Greece, Georgia, Russia, Ukraine, Norway, Scandinavia and German-speaking countries in Europe.

Key words: Tourism, Tourist products, Cultural tourism, Mythological tourism, Bulgaria.

Настоящите творчески виждания са нов поглед към сферата на културния туризъм в България. Страната ни носи име, което не е променяно повече от 13 века. Логично е нейната култура да бъде определяна като най-старата и автентична култура в Европа. Богатото културно-историческо наследст­во на българите и цивилизациите, населявали земите ни преди това, е все още незаслужено непознато и в недостатъчна степен посещавано. За да бъдат привлечени, трябва да бъде събуден интересът на туристите, вкл. и с предлагането на нетрадиционни туристически продукти. Посочените по-долу нетрадиционни методи и подходи при разра­ботване на нови туристически продукти показват освен утвърдените стари стереотипи и други възможности. Ползвани са добрите практики на водеща страна в света като Гърция със нейния „митологичен” туризъм, включващ плеядата богове около Зевс и легендарния Олимп, светилища, музеи, театри, крепости, митоло­гични личности.

Възможности за развитие на митологичен туризъм "Аргонавтите и златното руно в Тракия"

Съществува една легенда от гръцката митология, която всички знаем от деца, а и от многобройните филми на големия и малкия екран. Разказът за Язон и аргонав­тите, търсещи Златното руно, се е възприемал просто като легенда. Днес вече е доказано, че в интересната епична история има частица истина. Археолозите откриха град Йолк, откъдето аргонавтите са тръгнали за Колхида (днешна Грузия). Това е микенско селище до Димини в подножието на хълма Пелион в Централна Гърция, напълно отговарящо на описанията на древните автори.

Наскоро се вдигна шум около легендата за Язон така, както се разказва на другия край на Черно море в земите на древна Колхида. Тя е публикувана на руски език от В. Смирнова и съдържа нещо много любопитно. Затова ще цитираме част от нея умишлено в оригинал:

Золотое руно было добыто, и аргонавты плыли обратно. Попутный ветер надувал паруса, морская даль была чиста, стаи дельфинов беззаботно плескались вокруг „Арго”. 

Они не захотели возвращаться тем же путём, по которому приплыли в Колхиду. Сын Фрикса, покинувший вместе с ними Колхиду, рассказал им, что слышал от колхидских корабельщиков, будто по ту сторону моря, против Колхиды, есть большая полноводная река Истр. Она берёт своё начало далеко на севере, в стране холодного ветра, протекает через многие земли и страны и встречается с другой рекой, которая течёт прямо в то море, что омывает берега Греции.

Путь по реке короче и легче, чем возвращение опять через три моря, - решили аргонавты и поплыли вдоль берегов Скифии к устью Истра.

Аргонавты благополучно проплыли Истр до того места, где он сливался с другой рекой, и по этой другой реке вышли в море”.

Всъщност легендата от другия край на Черно море разказва, че аргонавтите са достигнали устието на Дунав, насочили са се към днешните български пристанища Силистра и Русе, приближавайки устието на река Искър са се спуснали на юг по нея. Когато Искър станал много тесен, героите носили кораба, като местните жители им помагали, докато видели водите на река Струма. Спуснали се по нея  до Солун и оттам се отправили за родния си град Йолк.

Ето един интересен митологичен факт и въпросът е как той може да бъде превърнат в търсен турис­тически продукт.

Първата стъпка е определяне на стратегия - Разработването на нови туристически продукти, последвана от определяне на Концепцията за продукта. Тя може да звучи примерно така: Анимиране на легендата и създаване на нов интегриран турис­тически продукт с търговска марка „Аргонавтите на Язон, Орфей и Херакъл”. Следва  определянето на целевите групи и „нишата”. Най-логично би било новият продукт да бъде насочен към туристите на България (Черноморието), Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Грузия.

Следваща стъпка е определяне на маршрут/и за реализация на продукта: Силистра – Тутракан – Русе – Свищов – Белене – Никопол – Гиген – Червен бряг – Мездра – София – Перник – Радомир – Земен – Кюстендил – Бобошево – Благоевград – Симитли – Кресна – Сандански.

Възможно е формиране на допълващи видове алтернативен туризъм по маршрута, които могат да бъдат: Пилигримски, Култов, Пеш и вело, Културен, Исторически, Фолклорен, Фестивален, Селски, Еко-, Риболовен, Ловен, Винен, Концертен (Орфей е сред аргонавтите), Кулинарен, Пикник, Сафари и т.н.

След определяне на стратегията, е логично да се разработи и подходяща тактика по прилагането й. Тя може да включва примерно дейности, с които да бъде обезпечено привличането на повече туристи като:

  • създаване „Възстановка на цялото преминаване през земите на Тракия”; подобно на известния в България пешеходен поход „По стъпките на Ботев”;
  • обозначаване маршрута на аргонавтите;
  • възстановяване на средновековни крепости по пътя;
  • строителство на специализирани заведения за хранене и развлечения;
  • строителство на средства за подслон;
  • фестивал с участие на героите – мъжки борби, битки, състезания, надпревари, конкурси, двубои;
  • любовта и красотата на Язон и Медея;
  • театрална възстановка „Аргонавтите”;
  • темата за златото – посещения на музеи със златни находки;
  • селски събори;
  • фолклорни празници;
  • сувенирна индустрия - Язон, Медея, Орфей;
  • кулинарна „симфония”;
  • модно шоу „Златното руно”;
  • древни ритуали.

Така предложена туристическата атракция има реални шансове да събуди сериозен интерес у посетители и от други, извън региона на Бяло и Черно море страни, добивайки популярността на „Пътя на Сантяго” в Испания, например.

Възможност за развитие на научноизследователски туризъм в Силистра

Културният туризъм е вид алтернативен туризъм, представящ духовния свят на един народ с акценти върху култура, бит, история, религия, култове, наука, литерату­ра, изкуство и пр. Съществуват и други видове туризъм като исторически, религиозен, култов, етнографски, фестивален, научно-изследователски, които са близки до културния.

Силистра възниква като тракийско селище преди повече от 3 хилядолетия на най-плиткия праг на река Дунав като естествена врата или вход към Балканския полуостров и земите на юг от реката. Не случайно, когато Тракия попада под властта на Рим, една от първите стъпки, предприети от новата администрация, е укрепване на селището и превръщането му в яка непревземаема крепост, наричана Доросторум. Осъзнавайки нейното стратегическо място и функция през 105-6 година сл.н.е. император Траян премества тук ХІ-ти Клавдиев легион, а по времето на своето  управление (169-176 г.), император Марк Аврелий й дава ста­тут на муниципия – самостоятелно управляващ се град.

В многовековната история се съдържат факти и данни относно посещението на града от световно известните личности, пребивавали в Доросторум и по-късно в Силистра, но за техния престой и дейност все още се знае твърде малко. Нека разгледаме престоя на трима чужденци – титани на човешката мисъл, писатели, философи и езиковеди, посещавали южния дунавски бряг и да помислим как да събудим интерес у днешните хора с литературни, философски, преводачески и езиковедчески интереси да извършват научноизследователски дейности.

Епископ Вулфила (Ulphilas, Вульфила 311 – 383 г.)

pic1

Илюстрация 1: Вулфила

Вулфила е просветител на германските племена вестготи, преводач на Библията на готски език. Произхожда от най-старата християнска община на готите по Черноморското крайбрежие. Баща му е гот (езичник), а майка му е от Кападокия, чиито родители-християни, са отвлечени от готите при техни нападения в Мала Азия.

Проф. Емилия Стайчева смята, че „историците ще открият във времето на Вулфила „раждането на Европа”, обусловено както от преселението на различните етноси, така и от приемането на християнството като държавна религия от Константин I Велики (324-337). Вулфила е въведен в християнството и подготвен за духовник от епископ Теофил, а е хиротонисан от арианския епископ Евсебий за готски епископ в служба на арианската църква”.

През 341 г. константинополският епископ Евсевий Никомидийски го ръкополага за епископ на готска енория в Дакия, станала обект на гонения от страна на езическия му сънародник Атанарих. Около 348 г. Вулфила измолва от император Констанций разрешение да се пресели с паството си в Мизия зад Дунава. Скоро след като получава съгласието на императора, се озовава в Доросторум и там се заселва в днешния български град Силистра.

Изследователите не са единни относно мястото, където Вулфила е отседнал и създал готската азбука. Освен Доросторум, Никополис ад Иструм (сега с. Никюп, Велико Търновско) и селата около него, други учени предполагат, че е възможно създаването на готската азбука да е станало както в Никопол, така и в Нове (днешният град Свищов). Там е засвидетелстван култ към Св. Лупус, който може би е повлиян от самия Вулфила, чието име произлиза от думата Вулф – Вълк, от латинската „lupus” - вълк. Други източници са ранновизантийското селище на територията на днешен Царевец и Момина крепост в град Велико Търново.

Вулфила превежда Библията на езика на готите, които принадлежат към германските племена и в началото на нашето летоброене населяват земите между реките Елба и Висла. Готите стават известни в историята най-вече като остготи и вестготи чрез хрониките на готския историк Йорданес.  

Васил Гюзелев и Иван Божилов в „История на Средновековна България” (том 1 от „История на България”) определят установяването на готите на Балканите през втората половина на IV в. така: Вестготите, към които принадлежи Вулфила, се заселват в Малка Скития (дн. Добруджа) и Долна Мизия (дн. гр. Девня), а според Йорданес по негово време (VI в.) в Мизия в областта на Никополис ад Иструм и в полите на Хемус са живели „мали готи” (т.е. вестготи), с които бил свързан някога Вулфила.

Получил подобаващо духовно образование, Вулфила проповядва на гръцки, латински и готски езици. След като е живее седем години сред даките, е логично да изучи техния език, а както се знае, даки, траки и беси са говорили на един и същ език. Едни изследователи смятат, че превежда на готски библията от гръцки, а други допускат, че е ползвал и наскоро преведената на езика на тракийското племе беси библия, използвана и от другите тракийски и дакийски племена.

Съхранени са няколко фрагмента от готския превод – знаменитият „Сребърен кодекс”, чийто текст е написан със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент.

През вековете Вулфила е считан на Запад както за първоучител, мисионер и строител на християнска Европа, така и за еретик, арианин и предтеча на богомилите, катарите и тамплиерите. Затова е ту възхваляван и споменаван с почит, ту хулен и осъждан на забвение. Признаван е за светец, а после отново е отхвърлян. През ХІХ в. германските евангелисти лютерани вземат междинно решение и приемат 26-ти август като „възпоменателен ден” за „апостолите на готите”, ден, на който се почита и паметта на епископ Вулфила.  

Днес учените са на мнение, че „...Вулфила – „Апостолът на готите” е без­спорно една от най-неизследваните и най-загадъчните исторически личности от българските земи и в Европа изобщо. Той е един от предтечите на европейската културна смисленост и ценностна ориентация – на стремежа към просветление на народите в Христовата вяра, на принципите на толерантност, миролюбие, демо­кратичност и равнопоставеност...”

Юрий Иванович Венелин (22.09.1802 – 26.03.1839)

pic2

Илюстрация 2: Юрий Иванович Венелин

Името е псевдоним на Георги Хуца, украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог, роден във Велика Тибава (днес в Унгария).

Венелин следва в университета на Лвов. По-късно заминава за Кишинеу, където проучва езика и историята на българските преселници и се запознава с много българи. Той установява и поддържа връзка години наред с Неофит Рилски, Ботю Петков, Тодор Петлешев и други български книжовници, а през 1836 година установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса - Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Може би под влиянието на Юрий Венелин, Васил Априлов достига до идеята за запалване искрата на училищното просвещение в България и създаване на бъдещата „Априловска” гимназия в Габрово.

През 1829 г. Венелин е в Москва и публикува своето изследване: “Старите и сегаш­ните българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите”. През 1830 г. е командирован в България от бъдещата Рус­ка академия на науките. По време на престоя си събира и записва редица народни песни и умотворения.

Венелин пристига във Варна през лятото на 1830 г. и минавайки през Каварна, Мангалия и Кюстенджа се озовава в Силистра, където престоява 6 седмици, но отпъ­тува по-рано от предвиденото поради здравословни проблеми. По време на престоя си обаче обикаля интензивно региона покрай Дунава и Добруджа, като събира натрупаните през вековете народни песни и мъдрости. Венелин проявява особен научен интерес към своеобразието на българския език, предлага програма за запис­ване и изследване на българските умотворения, народни песни, обичаи и поверия.

Известно е личното познанство на Юрий Венелин с даскал Ботю Петков,
бащата на поета Христо Ботев. През 1853 година, дванадесет години след смъртта на Венелин, в български превод на Ботю Петков е издадена първата част от неговите изследвания за историята на българите: “Критически издирвания за историята на българите – от произхода на българите на Тракийския полуостров до 968 г...”

Изследванията на големия почитател на етнографията, езика и народното творчество на българския народ Юрий Венелин вдъхновяват голям брой български възрожденци и им дават ново самочувствие: по-будните и по-самоуверените – за революционна националноосвободителна борба, а по-умерените и конформистки настроените кръгове за изготвяне на петиция на българите и връчването й на султана през 1856 година. 

 

Граф Лев Николаевич Толстой (1828 – 1910)

pic3

Илюстрация 3: Граф Лев Николаевич Толстой

Той е световно известен руски писател, философ, есеист и публицист. Роден е в имението Ясна поляна, Тула на 28 август 1828 година. Родителите му, руски дворя­ни, умират, когато той е още дете. До 16-годишна възраст получава домашно образо­вание, а след това се записва да учи в Казанския университет арабски език и литера­тура, но не завършва следването си, след което работи като учител в родното си село.

В края на първата половина на 19 век Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Турция в известен смисъл под свое влияние. Руският император Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне сферите на влияние в Близкия Изток и затова прибягва към директен натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси в Черно море и да укрепи позициите си на Балканския полуостров. Англия и Франция, от своя страна, спомагат за изостряне на конфликта, разчитайки Крим и Кавказ да бъдат откъснати от Русия.

Като непосредствен повод за Кримската война се взима спорът за контрола над светите места в Йерусалим. Когато през май 1853 г. Великата порта отговаря с отказ на искането на руския посланик, княз Александър Меншиков, за признаване правата на гръцката църква относно светите места, както и извоюваните вече привиле­гии на пра­вославните християни в Турция, подписани на 21.07.1774 г. при Кючюк Кайнарджан­ския договор от граф Румянцев. Император Николай I заповядва на 80 хилядна руска армия да завземе васалните на султана дунавски кня­жества Молдова и Влашко „... като залог, докато Турция не удовлетвори справедли­вите иска­ния на Русия”. На 21 юни (по нов стил 3 юли 1853 г.) руските войски влизат в двете дунавски княжества.

По време на Кримската война през 1853-54 година 25-годишният граф Лев Николаевич е мобилизиран на Добруджанския фронт като офицер за свръзка в Щаба на генерал Горчаков, разположен в град Силистра – България. Младият Толстой престоява 7 месе­ца в завзетата от руските войски Силистра.          

Изключително красивият, изискан и интелигентен граф намира в Силистра много приятели, среща и приятелки на сърцето си, с някои от които по-късно води почти цял живот кореспонденция. 

Връщайки се отново в Русия през 1854 година, носейки спомените от войната, граф Толстой се превръща в отявлен пацифист, с негативно отношение към войната, което намира отражение и в творчеството му.

Духовното му и нравствено рождение е през 1880 г. Реформира теоретично християнството, като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. Затова през 1901 г. Л. Толстой е отлъчен от руската православна църква. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. Л. Толстой се отказва от собствеността си върху земята и имението си, от автор­ските си права и работи земеделски труд. Става вегетарианец и пълен въздържател. Новият си, религиозен светоглед претворява в романа „Възкресение“ (1899 г.).

Лев Николаевич Толстой е създател на религиозно-философско учение, наречено „толстоизъм”, което проповядва да не се отвръща на злото с ново насилие. В Силистра, както и на други места в България се създават „толстоистки комуни”. Граф Толстой поддържа кореспонденция с тях, като отговаря на писмата им.

На 82 години напуска имението си. Причината е несъгласие с жена му София Андреевна Берс, която не приема направеното от него завещание. То предоставя пра­вата над литературните и религиозните му съчинения на цялото човечество, тоест на всеки, който желае да ги издава. Отрекъл от графската титла, Толстой решава да скъса със светския живот и семейния живот, огорчен и разочарован от интригите и заговорите около личността си. За да живее като обикновен човек, той възнамерява да емигрира в България или в толстоистка колония в Кавказ. Качва се в трета кла­са на влака, който води на юг и до днес изборът му е неизвестен, тъй като във влака се разболява и на 20 ноември 1910 г. умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово край Ростов на Дон.

Днес Лев Николаевич Толстой е признат за един от най-великите писатели на всички времена. В най-стария парк на България, Дунавският парк в Силистра е издиг­нат представителен паметник на Толстой. Градът още пази легендите и спомените от неговото пребиваване.

Вулфила, Венелин и Толстой са трима писатели-философи, които се нареждат сред титаните на човешкия дух. От информацията достигнала до нас е видно, че престоят им в Силистра е един от „крайъгълните камъни” на тяхното духовно и човешко извисяване.   

Разработвайки Силистра като съвременен туристически център, би могло да се заложи на развитието на научноизследователски туризъм. Ежегодно в града да се организира научноизследователска конференция, посветена на един от тримата тита­ни на човешката мисъл, посетили Силистра.

За организиране на научните форуми могат да бъдат привличани както Русенски университет „Ангел Кънчев”, така и Филиалът на РУ и Техническият колеж в Силистра. Организатори на цялата кампания могат да бъдат Градската библиотека „Партений Павлович”, Художествената галерия, Историческият музей, Археологи­чес­кият музей, Туристическия информационен център, Театър „Сава Доброплодни”, община Силистра и др.

Логично е да се организират международни форуми като симпозиуми, позна­вателни пътувания, лингвистични рейдове. Интерес биха представлявали и сту­дентските проучвания, преминаващи под модерните форми на „брейн сторминг”, пъту­ващи семинари, „роуд-шоу”. Туристическият информационен център да разработва туристически пакети, които да включват екологични турове, пешеходни походи, регата по Дунава до Свищов и Никопол, екскурзии до Никополис ад Иструм, Мангалия-Каварна-Балчик-Варна.

Целевите групи трябва да се търсят между хабилитирани лица от научните среди, млади университетски преподаватели, студенти, общест­ве­ници, литературни критици, етнографи, езиковеди, преводачи, писатели, философи, лингвисти, дипло­мати, представители на академиите на науките, журналисти, публицисти, изследо­ватели и т.н.

 

За участници в ежегодните изяви да бъдат канени гости от Русия, Украйна и говорещи германски езици в Централна Европа и Скандинавия. Особен акцент при географския подбор трябва да се постави на Тула в Русия, Лвов в Украйна и град Упсала в Швеция. В стария университет на Упсала се пазят няколко ценни реликви от Вулфила, сред които един от първите преписи на превода му на готски език на Библията.

 

Възможност за развитие на национално значим празник в България, като част от събитийния туризъм с митологичен характер

Събитийният туризъм се налага през последните две десетилетия и все повече се развива като честване на дати по личен и семеен повод, провеждане на бизнес събития, а така също и организиране на общозначими случаи от регионален и нацио­нален мащаб.

Поставяйки си задача за разработване на Добруджа като туристическа дестинация с характерен облик и запомнящ се продукт, неминуемо трябва да бъде дефиниран „епитет”, който да определя Добруджа като съвременен символ в пред­ставите на българина, а така също и най-значимото събитие, случило се на нейна територия в исторически план.

През последните векове в съзнанието на българина се е наложило понятието „Златна Добруджа” като символ на житото и хляба. В исторически аспект Добруджа се свързва с най-значителния акт в ранната българска история – на нейна територия е създадена Дунавска или Аспарухова България през 681 година. Ако решим да организираме национално значимо събитие по честване годишнините от създаването на Аспарухова България, логично възниква въпросът: къде е обявена Аспарухова България, а в чисто формален аспект, в кое селище е подписан договорът с Източната Римска империя, чрез който е призната Дунавска България.

В нито един от древните текстове и хроники не е записано, че кхан Аспарух влиза в Константинопол и там с императора подписват договор. Може да се допусне, че документът е бил създаден от пратеници на Аспарух в Константиновия град, но никъде не е отбелязано, че след като е бил ратифициран в Цариград, кхан Аспарух и българите са празнували в новата столица Плиска. Това навежда на мисълта, че радостната вест е достигнала до кхана, когато е бил някъде другаде, примерно, на поход, на бойното поле или в укрепения си военен лагер.

За съжаление все още нито историци, нито археолози са открили мястото, на което кхан Аспарух приема радостната вест, забива копието си и пратениците на ромеите го покриват със златни и сребърни монети за всеобщия възторг на неговите хранени хора. Ако то се намери, там би могло да се изгради подходящ мемориален комплекс. Той би бил посещаван от хиляди българи, млади и стари, а защо не и от чуждестранни гости, стига да бъде разработена вярна концепция и въпросното място да се превърне в атрактивно за посещения място, подобно на Плевенската епопея, например.

Решаването на подобен казус е истинско предизвикателство, но е изключително трудна задача, най-малкото защото цели 13 века няма отговор на този въпрос. След като на този етап няма никакви исторически данни и археологически артефакти, остава другата възможност - да ползваме топонимията.

Топонимия е дял от езикознанието, който се занимава с произхода и значението на местните (географските) имена, примерно – градове, реки, планини, местности. Логично би било местността или селището, където това се е случило, да носи името на Аспарух или име, свързано с голямата победа, признание, ново начало. От друга страна би трябвало това място да се търси в тази част на Балканския полуостров, където са последните сведения за Аспарух, който през периода 679-681 година, слизайки от Онгъла в Северна Добруджа, се насочва на юг към Константинопол. Историческите анали носят следната информация, отразена и в първи том на „Българска военна история”:

„Византийският хронист и патриарх Никифор пише: „А българите ... преминали Истър, (спуснали се) към т.нар. Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и ... – установили се тук.” Ето какво ни съобщава Теофан: „И тъй, след като (българите) се разширили по тези места, се възгордели и започнали да нападат крепостите и земите, които били под ромейска власт.” Още по-лаконичен е Никифор: „Между това, те (българите – б.н.) след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете в Тракия”. За тези нападения на Аспаруховите българи кратки сведения има и у други автори: „... Те върлували в Тракия...” (Зигеберт), „... Започнали да опленяват ромейската земя...” (Скилица-Кедрин) „... и след това не преставали да плячкосват цялата подвластна на ромеите страна...” (Зонара), „...опленявали гръцката земя” (Симеон Логотет)”.

Авторите на авторитетното издание „Българска военна история” добавят: „... от посочените пасажи може да се направи извод, че Аспарух е действал със своите войски, вероятно на юг от Стара планина, но не е изключено и да са правени набези и в западна посока”. Ако внимателно четем тези текстове, ще стане ясно, че българ­ският владетел Аспарух е преминал Балкана и след това е установил своя лагер, откъ­де­то извършва удари в посока Константинопол, за да принуди императора да поиска мир и да подпише договор, с който да признае територията на българската дунавска държава.

И така мястото на лагера на Аспарух би трябвало най-вероятно да се търси южно от Варна (от нос Емине някъде докъм Сините скали край днешния град Сливен). Логично би било този лагер да бъде на закътано стратегическо място на самите южни склонове на планината, а не сред равната тракийска шир, което би било доста нера­зум­но и опасно. Ако разгледаме топонимията на този регион и потърсим географ­ски имена, свързани с Аспарух, ще забележим, че такива съществуват в Северна Бълга­рия навярно от времето на Аспарух – Аспарухово (квартал на Варна), Аспарухов вал (край село Аспарухово над Айтоския проход), а и няколко от по-ново време: Аспарухов мост (край Варна) и град Исперих, който също се намира в Североизточна България.

Ако потърсим имена на селища, свързани с победата, то като такива ще откри­ем Никопол на река Дунав, Никополис ад Иструм край село Никюп, Великотърновско, построен от римския император Траян (53-117) и Никополис ад Нестум, създаден също от Траян след историческата му победа над даките (101-106 година). За съжаление нито едно географско име не е от 7 век. До този отговор най-вероятно са достигали пове­чето изследователи, които търсят отговора на този въпрос-казус от българската история.

Нека продължим с разсъжденията си. Защо да не опитаме с друга тактика. В една битка има победители и победени. Защо мястото на победата на Аспарух и подписването на договора да не бъде с отрицателен знак, тоест да бъде име, което да означава Аспарух, победа за българите, загуба за ромеите, но не на български, а на езика на загубилите битката и отстъпилите териториите си на новата държава. Тук е наложително едно уточнение. На мястото, където Аспарух евентуално е построил своя стан най-вероятно е бил подписан и договорът с пратениците на императора от Константинопол или е бил връчен на кхана, подписаният от императора документ. Защо допускаме това? Защото ако разгледаме надписите около барелефа на Мадар­ския конник, ще забележим, че там преди всичко са отбелязвани най-важните събития. Макар и запазени частично текстовете повтарят една и съща дума неколкократно:

„... чрез договор вождът Тервел даде на императора ...

вождът… развалиха договорите ......война

.....развалиха и от бога Омуртаг вождът ... изпрати ...”

 Думата договор” и неговото разваляне са поводите, поради които се налага да се водят войни, той е стожерът и гаранцията за мир и неговото нарушаване променя статуквото. Следователно, не е логично мястото на подписания договор да е потънало в забвение. Може би мястото е наречено от ромеите на техен език по достатъчно силен начин или с убедителна дума, че е било необходимо да се превежда на български, защото смисълът е  бил ясен и известен на всички по това време. Това ни изправя пред нов казус. Каква може да бъде тази толкова убедителна дума, че да няма нужда да се превежда на български език. Ако названието е свързано със загуба на битка, то на територията на България би трябвало да има поне десетина местности, които на гръцки език да носят този смисъл, но такива не са известни. Следователно най-вероятно би било местността да носи името на Аспарух в превод на гръцки език.

Името на кхан Аспарух. Какви са най-новите тълкувания, относно името на Аспарух. През 1998 г. Георги Костов издава книгата „Гробът на Аспарух” след като гробът на основателя на Дунавска България наистина е намерен на територията на днешна Украйна при Вознесенка край устието на река Днепър. Там най-вероятно през 700 или 701 година българите на Аспарух отблъскват хазарите и ги отказват от по-нататъшна експанзия в посока на юг към Балканския полуостров.

Намерената статуетка в гроба на Аспарух е сребрист ловен сокол, върху чиито гърди е изписано името ЕСПОР. Най-вероятно името на Аспарух всъщност да е било Еспор. Наричали са го кхан Еспор, кана субиги Еспор, а славяните Испор-цар. Името е било използвано и с наставка рих (тоест от латински рекс – цар) и неслучайно е записано като Есперерих и Есперих в Именника на българските ханове и в други хроники. Следователно истинското име на българския владетел е Еспор и означава сребрист сокол, а успоредно с това съществуват паралелните форми Есперих, Исперих и Аспарух.

Ако потърсим върху картата на обозначения регион между Емона и Сливен имена, отнасящи се до сокол, ще открием селата Соколник, Соколите, Соколари – и трите на разстояние от няколко километра едно от друго. Нещо повече, предприемайки изследователско пътуване, ще установим, че в непосредствена близост до тези села се намира и внушителен паметник на мъж с кацнал на ръката си сребрист ловен сокол. Чиста случайност ли е това?

Всички тези наименования на селища са в околностите на днешния град Айтос. Всъщност веднага възниква въпросът, каква е етимологията на името на града. Айтос и Провадия са може би двата града с гръцки имена, които обаче никой не желае да променя, тъй като явно са носители на положителна информация. Може би то да е прозвището на Аспарух, на Еспор на гръцки език. Може ли то да е заклеймената загуба, нанесена от Сокола на ромеите?

Ако в гръцко-българския речник намерим думата аетос, както е правилната й форма, ще установим, че на български език думата означава СОКОЛ, т.е. Еспор, т.е. българският владетел Аспарух! Следователно Айтос значи Аспаруховград или Еспоровград, а разговорно може би Аспарух или Еспор е бил наричан от ромеите Аетоса. Можем да предположим, че именно при Айтос Аспарух най-вероятно е забил копието си и пратениците на императора са го покрили догоре със златни и сребърни монети като данък за първата година от съществуването на Дунавска България. Ако допуснем, че лагерът на Аспарух е бил в околностите на Айтос, възниква въпросът дали там няма местност, чието име да напомня за знаменателното събитие.

Нека отново се върнем към историята. В науката съществуват два варианта за броя на синовете на кхан Кубрат. Единият е, че братята са пет: Батбаян, Кубер, Аспарух, Котраг и Алцек. Вторият е, че братята са били трима: Батбаян, Кубер и Аспарух (Еспор), а Котраг и Алцек са били също братя, но синове на чичото (вуйчото) Органа и след неговата смърт, двамата са били приети в семейството на кхан Кубрат и са били отглеждани като негови синове. Ние няма да решим този спор или възможните трактовки, но ако се разходим в околностите на Айтос и прочетем или чуем легендите, разказвани от местните хора, ще достигнем до учудващи логично свързани факти.

Недалече от Айтос в противоположната посока на статуята на мъжа с птицата, (фигурата на Еспор със своя владетелски сребрист ловен сокол), ще открием още един монумент, който е изработен от каменни блокове. Паметник пресъздаващ трима български кханове. Аспарух и двамата му братя? Когато попитате местните хора за тримата кханове, те логично ще отговорят на въпроса ви с въпрос: За тримата кханове ли питате, или за тримата братя?” Така достигаме до още едно забележително място, до впечатляваща импозантна скала, приличаща на три човешки фигури, наречена от местното население „Тримата братя”. А ето и легендата за нея:

Трима неустрашими братя отблъснали неприятелите и ги прогонили вдън гори тилилейски, като обещали на местните хора, че ще бдят над тях и за в бъдеще и при най-малката опасност те ще се съберат тутакси заедно и ще прогонят чуждите завоеватели. Те били на лагер на високия рид край селището. (Дали пък братята на Аспарух не са били редом с него и не са му помагали, докато е водил войната с Константин ІV Погонат?) Дошло време да се сбогуват с мест­ното население и си тръгнали. Огромно било учудването на хората обаче, когато на следващата сутрин видели на мястото, където вчера били седнали тримата братя, три внушителни каменни фигури, като че ли изобразяващи храбрите войни, застанали на пост и пазещи населението от вражите сили. Оттук дошла увереността на местните люде, че нищо лошо не може да им се случи, защото над свободната им земя винаги ще бдят трима безстрашни закрилници.

Може би тази легенда визира Еспор и неговите братя, които са дали обет да пазят свободата на тази земя и нейното свято име България во веки веков.

Използвайки топонимията, езикознанието, историята, митовете и легендите успяхме да достигнем до една хипотетична истина или истинна хипотеза. Възможно е учените, специалисти в тази област, да потвърдят с още доказателства и факти, че това е и научна истина, а не само едно предположение и догадка.

Как можем да създадем един празник с регионално значение, който след време да се превърне в национално събитие. Как да създадем поминък на хората от община Айтос и региона, известни с висок процент безработица, използвайки събраните легенди и доказаното логично твърдение с цел създаване устойчиво развитие на икономиката и събуждайки предприемаческия дух у хората чрез разкриване на възможности за туристическия бранш в региона.

Належащо е разработването на концепция от сферата на събитийния туризъм. Тя трябва да включва изграждане на мемориален комплекс Еспор-цар, пре­устройването на бившите казарми като хотелска база за младежки туризъм, изготвяне на план-програма за провеждане на Аспарухови празници, включващи демонстрации на бойни изкуства, артистични възстановки, концерти, конни демонстрации, шествия, карнавали, фестивали, дегустации на средновековни кулинарни специалитети, и т.н. Необходимо ще бъде и разработване на туристически пакети за различни целеви групи: деца, ученици, студенти, възрастни, семейства с деца, чуждестранни гости, почиващи по българското Черноморие.

Исторически факт е, че Дунавска България е била призната с подписването на договора от императора на Източната римска империя, като това е станало между 18 март и 9 август 681 година. Така поредица от подобни празници биха били търсени и посещавани в предсезона, когато предлаганите туристически услуги и мероприятия не са толкова многобройни.

Кратката концепция би включвала:

  1. Определяне на територията, върху чиято площ да бъде построен мемориалният комплекс.
  2. Създаване връзки между мемориала и съществуващите вече два паметника и скалния феномен „Тримата братя”.
  3. Обособяване на средства за подслон и заведения за хранене и развлечения в близост до комплекса.
  4. Разработване на атракционна програма по престоя на гостите, посещаващи  мемориала.
  5. Разработване на концепция за превръщане на община Айтос и региона около нея в самостоятелна туристическа дестинация с цел постигане на устойчивото й развитие.
  6. Провеждане обучение на местното население по туристически професии и укреп­ване на имиджа на града, като туристическо и ваканционно селище с добро обслужване и сервиз.
  7. Създаване на разнообразна гама от туристически продукти.
  8. Регистриране на туроператорски фирми.
  9. Изготвяне на рекламни материали и видеофилми.
  10. Провеждане на поредица от рекламни акции за налагане на новия туристически продукт „Айтоска епопея” в страната и чужбина.

Възможности за развитие на митологичен туризъм - "Легендата за Ослава"

Скандинавците са хора, закърмени с митологични саги. Легенди се носят и из аудиториите на университетите им. Една от тях е Легендата за Ослава. Става дума за една ослепителна красива източна принцеса, станала първата кралица на Норвегия. Като всяка легенда, тя се разказва в няколко варианта. Всеки вариант обяснява по различен начин произхода на принцесата. Поставяйки си задача да изследваме тази легенда, достигаме до учудващи факти. Най-често за Ослава се разказва, че е принцеса от екзотичния Изток. Друга версия твърди, че името й всъщност е Светослава, но не е славянка. В трета се споменава, че е родена недалече от брего­вете на Черно море. След упорито търсене из скандинавските библиотеки се получава цялостният пъзел на легендата. Ето нейното кратко съдържание:

Древните викинги обикаляли континента Европа с корабите си. Някои от тях се спускали от Северно море по руските реки и така достигали бреговете на Черно море и топлите проливи около него.

При едно пътуване из Черно море със своя отряд норвежкият принц и бъдещ първи крал на Норвегия Харалд І (850-933) Хорфагер (Красивата коса) се разболял. Нуждаел се от спешно лечение на крака. Корабът спрял на брега и отвели принца  във вътрешността на сушата, където търсели лечители за него. Войните преминали през село Факия, където наблизо в болярската резиденция на местния комита, намерили каквото търсят.Боляринтът (управител на крепостта - резиденция), най-вероятно хранен човек или родственик на Борис и Симеон, се ползвал с огромен авторитет в региона на Странджа. Мястото на тази резиденция-крепост, която служела за отбранителен форт, за лов и отдих, е била най-вероятно в община Болярово (южната част на Ямболска област върху северните склонове на Странджа планина) или в нейните околности. Повече от сигурно е, че името на селището идва от тази болярска резиденция.

И така норвежкият принц бил настанен в дома на местния първенец – управникът на Болярово, лекували го знахари, а дъщерята на домакина лично носела храната и лекове на принца, полагайки изключителни грижи за него. Знатният гост много скоро се влюбил в ослепително красивата дъщеря на комитата, младата болярка Светослава, която Принц Харалд Първи нарекъл Ослава. Когато след няколко седмици оздравял, принцът се осмелил да поиска ръката й. Комитата дал съгласие за женитба и норвежкият отряд се завърнал веднага в Норвегия.

През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Историците считат, че с битката при Хафърсфиорд през 872 г. сл. Хр. Харолд Красивата коса обединил малките кралства и станал първият крал на обединена Норвегия.

Ослава много обичала принца, но скоро започнала да линее, изпитвайки носталгия по топлината на родния странджански дом. Студеният северен климат не й действал добре и за да я направи отново щастлива, нейният съпруг Крал Харалд Първи построил красив град в южната част на Норвегия. В израз на голямата си любов му дал името на любимата – Ослава, което на норвежки език се произнася Ослоу, Услу или Ушлу. Скоро след това градът станал новата столица на Норвегия, известна днес като Осло, по името на очарователната странджанска болярка, чийто род е дал името Болярово. Не случайно гербът на норвежката столица Осло изобразява Харалд Първи и Светослава (Ослава).

Това е легенда, която разказват в Норвегия и цяла Скандинавия, като част от хрониката и родословното дърво на норвежките крале.

Концепция: Възстановената резиденция „Ослава” край Болярово да се превър­не в място за сватбени тържества, след които всички младоженки ще изживяват живота си като кралици.

 

Ниша:

Привличане на туристите от Южното Черноморие, Турция, Гърция, България чрез организиране на целогодишни специализирани туристически пътувания от Норвегия и другите скандинавски страни, включително и на желаещи да сключат граждански брак във възстановената резиденция в Болярово, използвайки аерогара Сарафово – Болярово.

 

Стратегия:

Легендата да се анимира и да се създаде нов интегриран туристически продукт с търговска марка „Ослава”. Да се разработят нови туристически продукти в региона на Странджа от сферата на алтернативния туризъм като: Менделсонов, Културен, Исторически, Селски, Еко-, Ловен, Риболовен, Концертен, Кулинарен, Пикник, Сафари, Пешеходен и вело-, Култов, Религиозен, Романтичен, Туризъм на медения месец и други видове алтернативен туризъм.

 

  • първа целувка край извора;
  • тронна зала и искане ръката на Ослава;
  • жарава и нестинарски танци.

Тактика:

  1. Възстановяване на средновековната фортификация.
  2. Строителство на Резиденция „Ослава” с обособени кътове:
    • първа целувка край извора;
    • тронна зала и искане ръката на Ослава;
    • жарава и нестинарски танци.
  1. Строителство на Чифлик „Ослава”.
  2. Международен пикник „Ослава”.
  3. Фестивал на любовта и красотата „Ослава”.
  4. Театрална възстановка Харалд – Ослава.
  5. Конкурс „Ожени се за мен”.
  6. Болярски празници.
  7. Селски събори.
  8. Фолклорни празници.
  9. Сувенирна индустрия: Ослава – Харалд.
  10. Кулинарна симфония Ослава – Харалд.
  11. Ритуали.
  12. Къпане в билкова вода по Еньовден.
  13. Гадаене по звездите за щастлив брак.
  14. Лечение с билките на Странджа.
  15. Блус-концерти – осъвременяване темата „Любовта е жива”.
  16. Конкурси Мис Принцеса и Мистър Принц.
  17. Фолклорни фестивали – сватбена музика.

С настоящите няколко примера всъщност подкрепяме идеята за създаване на нов вид културен туризъм – митологичен. Той е основан на митове, легенди, саги, предания и легенди. Напоследък все повече туристи се интересуват от древни сказания, митологични събития, малко известни цивилизации. Възможно е технократския 21 век да отвори гостоприемно врати към едно романтично връщане към миналото и опит за нов прочит на загадките, съпътстващи човешкия живот от векове насам.

pic4

Илюстрация 4: Гербът на Осло

Литература

  1. Попова, Н., Туристически ресурси, СУ, 1997.
  2. Смирнова В., Возвращение „Арго”//Герои эллады,- М.:”Детская литература”, 1971 – 65-71 с.
  3. Стайчева, Е., Още веднъж за Вулфила и неговия превод на библията. Сп. Литературен форум, бр. 12, гр. София, 2002 г.
  4. Енчев Е., Антонов Л., Любопитна Силистра, Издателство Ковачев, Силистра, 2002 г.
  5. Речник на чуждите думи в българския език, Издателство на БАН, София, 1982, 865 с.
  6. Ангелов Д., Кашев С., Чолпанов Б., Българска военна история – От Античността до втората четвърт на Х век. Издателство на БАН, София, 1983, 183 с.
  7. Костов, Г., Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни, София, 1998.

За контакти с автора:

докт. Красен Русев,

Катедра „География на туризма”, ГГФ,

Софийски университет “Св. Климент Охридски”

 

<< 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 >>