Основни направления за устойчиво развитие

За постигане на устойчиво развитие се проявяват две взаимно свързани стратегии:

  • инвестирани средства в природния капитал за неговото запазване, поддържане и обновяване;
  • качествено изменение на инвазията на човека в природните цикли с минимално нарушаване на еко-системата чрез изменение структурата и обема на техногенния и социалния капитал.

Двете стратегии са насочени към:

  • осигуряване на устойчиво социално-екологично развитие чрез свързване на социалните и екологични цели при ефективно икономическо удовлетворяване на потребностите;
  • преход към екологична икономика и нова социално-екологична политика;
  • осигуряване на екологична безопасност.

 211

http://www.sustainableurope.files.wordpress.com/2012/11/11.jpg

Конкретната проява в тази насока е създадената концепция за устойчиво развитие. След поредица от международни форуми, на своята световна конференция на тема “Обкръжаваща среда и развитие”, проведена на 12-14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, ООН приема концепцията за устойчиво развитие.

В глобален мащаб, под устойчиво развитие се разбира развитие по такъв начин, при който се запазват условията за задоволяване на обществените потребности както на съвременното поколение, така и на бъдещите.

На макроикономическо ниво, устойчивото развитие се разглежда в три аспекта:

екологичен – запазване на жизнената среда;

социален – осигуряване на социално развитие и разумно висок жизнен стандарт и качество на живот на населението;

икономически – производство на продукти и услуги в обеми и качество, осигуряващи постъпателно развитие на обществената система с темпове, необходими за поддържане на устойчивост.

При постигане на горните цели се спазват принципите:

никоя стопанска дейност не е оправдана, ако обществената полза от нея не превишава чувствително предизвиканата щета;

щетата на обкръжаващата среда трябва да е на толкова ниско ниво, каквото може разумно да се постигне в рамките на конкретната социално-икономическа дейност.

На ниво производствена единица, устойчивото развитие има множество трактовки. Най-общото и най-разпространено виждане е свързано с понятията “икономическа устойчивост” и “финансова устойчивост”. Те трябва да се разбират като последователно превишаване на приходите на организацията (фирмата) над разходите й, способност и възможност предприятието свободно да маневрира със своите парични средства и чрез тяхното ефективно използване да осигури непрекъснат процес на производство и реализация. Тези възможности не трябва да изключват спазването на законите, както и отношение от страна на фирмата към практическото приложение на концепцията за устойчиво развитие. По последния въпрос, все още липсва пълна и всеобхватна законова база. Това се дължи на противоречията между новите и старите постановки и спецификата на множеството отделни видове дейности. За да бъдат обхванати те в нови законови рамки се изисква значително време.

Untitled5

Фиг.2.1. Сфери на устойчивото развитие

http://placeforfuture.org/archives/4471

Тъй-като процесите се развиват, отклонението на новопоявяващите се стоки и услуги от естествените първообрази се задълбочава, реакцията на потребителите се засилва, законовата уредба се разширява. Така противоречията достигат до критично ниво, което поражда нова сила, нов фактор – еко-бизнесът.

Същност на еко-бизнеса

Относно етимологията на понятието “еко-бизнес”, видно е, че то е съставено от две думи. “Еко” произлиза от “екология”. Тя е дял от биологията и се занимава с взаимодействието на организмите помежду си и с околната среда. От 70-те години на ХХ век се появява социалната екология, която изучава закономерностите на взаимодействието между обществото и околната среда. Най-общо, екологията изучава приспособимостта на организмите към средата. “Бизнес” означава търговска, промишлена или друга дейност, която носи доход (Български енциклопедичен речник, 2000).

Съвременният аспект на понятието екология се отнася повече до запазването на жизнената среда във всичките й компоненти такава, към която в продължение на изключително продължителния период на еволюцията, човечеството и организмите са се приспособили за нормален, безпроблемен живот. Във връзка с бизнеса, понятието “еко” има значение на “производство на продукти, които по състав не се отличават от естествените такива, т.е. от тези, към които хората са вече приспособени”. Отнася се също и за технологии и процеси, които не увреждат жизнената среда, не нарушават равновесието в природата.

Еко-бизнесът обхваща всяка стопанска дейност, която:

  • създава продукти, които не съдържат вредни за здравето компоненти над пределно допустими норми (ПДН);
  • използва само суровини и материали, при добива на които не се увреждат жизнената среда и природното равновесие;
  • използва технологии и процеси, които не вредят на производствения персонал, жизнената среда, ползвателите;
  • произвежда стоки и услуги, които ползват незаменими към настоящия момент природни ресурси в значително по-малки количества за единица продукт в сравнение с минали периоди, или при значително по-ниски нива на вредни емисии, определени с международни норми;
  • заменя първични природни ресурси (ППР) в технологичните процеси без да уврежда природната среда, без да нанася вреди на хората;
  • използва рециклирани материали или рециклира такива;
  • използва безотпадни технологии, с което пести ППР.

Еко-бизнес и екологична дейност изобщо възникват, когато са налице следните условия:

  • насищане на пазара с потребителски стоки и услуги;
  • преобладаващата част от тях се отличават в някаква степен по качества, състав и ефективност от традиционните естествени такива;
  • изостряне противоречията между изискванията на потребителите и предлаганите от масовото производство продукти.

Потребителите търсят качествени, не застрашаващи здравето продукти. Застрашаване на здравето произтича от изпреварващото развитие на технологиите пред приспособяването на организмите към тях. Поради много бавното приспособяване на хората и всички по-висши организми към нови условия – темпове, характеризиращи понятието “еволюция”, използването на нови синтетични или концентрирани продукти, промяната на жизнената среда следствие влиянието на цивилизацията, всичко това води до здравословни проблеми. Появяват се също проблеми в качественото възпроизводство на човечеството, проблеми в елементарните условия за живот. Това са причините, които пораждат реакция от страна на потребителите.

Иновации за постигане на устойчиво развитие

Еко-бизнесът в контекста на концепцията за устойчиво развитие има много страни, някои от които предизвикват трудности, съмнения, дори отричане от изявени специалисти. Те твърдят, че никой с нищо не може да ограничи интересите на бизнеса и щом в даден процес има печалба, то той ще се наложи, не може да бъде премахнат, макар и да има вредни страни. Тези специалисти пропускат обстоятелството, че щом има определен потребителски интерес, ще се намери производител, който да го задоволи, задоволявайки същевременно и своя икономически интерес. Така на пазара се появяват еко-продуктите. В теорията и практиката се включват специалисти, които разработват материята по създаването, развитието и управлението на еко-бизнеса и устойчивото развитие – фиг.2.2 (Кирова, М., 2005).

В модела на иновационен процес за разработване на нов еко-продукт, изобразен на фиг. 2.2 е показано мястото на организационните ценности. Те са част от фирмената култура и се формират под въздействието на обществените потребности. В последните години обществеността, политиците, международни организации налагат като свое изискване устойчивото развитие.

222

Фиг. 2.2. Модел на иновационен процес с отчитане на организационните ценности

В разработения и представен на фигура 2.2 модел на иновационен процес, намира място концепцията за устойчиво развитие, като елемент на обществените потребности. Те от своя страна пораждат неудовлетворени потребности на потребителите, и същевременно повлияват на организационните ценности. Това става елемент на средата за иновации и се отразява на раждащите се нови идеи. След изследвания и разработване на нововъведението се стига до производство и маркетинг. По време на този етап, се осъществява обмен на наука и технологии и обогатяване на обществените потребности. Потребителите стават все по-взискателни. На настоящия етап от обществено-икономическото развитие, тази взискателност се проявява в засилване на грижата за запазване на околната среда.

Отличителното на този модел е това, че отделните етапи на иновационния процес следват спираловидно развитие, т.е. постоянно обогатяване и подобряване на новосъздаваните продукти.

Производството на еко-продукти възниква на база на иновации като във всеки общ случай, но породени от:

  • възстановяване на известни стари технологии, на база на потребителско търсене и реализацията им в съвременни мащаби и оборудване;
  • отказ на производителите от продукти на база на изкуствени компоненти или технологии с неблагоприятно влияние върху потребителите и жизнената среда поради ниския потребителски интерес и ориентация към чисти продукти, произведени със същите производствени мощности – продуктово преструктуриране;
  • необходимостта от създаване на нови продукти на база иновации при спазване на изискванията за екологичност и устойчиво развитие при широко афиширане достойнствата на продукта и производителя;
  • натрупан опит и знания до ниво, позволяващо генериране на нови знания, основа за еко-продукт и устойчиво развитие;
  • закупуване на лицензи, ноу-хау, техника и технология, когато на пазара има свободна ниша за определен еко-продукт или екологичен производствен процес;
  • собствени научни и научно-приложни разработки за еко-технология;
  • сътрудничество с научни звена за целево разработване.

 

<< 1 2 3 >>