Перспективи за развитие и проблеми пред еко-бизнеса и устойчивото развитие

Нуждите на потребителите непрекъснато нарастват както количествено, така и като изисквания към качеството и условията на живот. Законовите ограничения относно продуктите, отличаващи се от естествените и безвредни такива от една страна, а от друга протекция и поощрение за еко-продуктите и еко-процесите са основата за добра перспектива за еко-бизнес. Едновременно с това, усъвършенстване на технологиите и развитие на научните и научно-приложните дейности в тази насока допълват възможностите за развитие на екологичните производства. Нарастване на покупателните възможности на населението са важен фактор за развитие на еко-бизнеса. По-високите цени на еко-продуктите могат да бъдат преодоляни като пазарна бариера чрез по-високите покупателни възможности от една страна и чрез стимулиращи мерки и финансово подпомагане от страна на държавата.

Ако се ползват като ориентир целите на стратегия “Европа 2020”, става ясно, че политиката на ЕС в следващото десетилетие ще е ориентирана към:

- интелигентен растеж – изграждане на икономика, основаваща се на знание и иновации;

- устойчив растеж – насърчаване на по-екологосъобразна и по-конкурентна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

- приобщаващ растеж – насърчаване на икономика с високи нива на заетост, която да създава условия за социално и териториално сближаване (http://www.manager.bg/).

Според изявление на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, модерният цвят на следващото десетилетие ще е “зеленият”, защото “зелените технологии” са икономически по-ефективни, пазят околната среда, предполагат по-малки публични плащания и са по-устойчиви.

Развитието и разрастването на транспорта е съпроводено с увеличаване на емисиите на СО2 и изразходване на нефтопродукти. От една страна той е предпоставка за развитие на всяка икономика, но от друга, неговият принос в негативното влияние на развитието върху природата и изразходването на природните ресурси е най-голям. В този сектор напредъкът е най-слаб. Ако има такъв, той се състои в развитие на обществения градски транспорт, включително електротранспорт, подобряване параметрите на двигателите с вътрешно горене относно КПД, вредни емисии, продължителност на живот. Все повече се говори и фирми – автомобилостроители предлагат хибридни автомобили, приложими в големите градове. В началото на август 2009 г. Nisan обяви, че пуска серийно производство на изцяло електрически автомобил. Неговият пример е последван от още няколко големи автомобилопроизводители. Увеличаване дела на водния транспорт е принос за устойчиво развитие, тъй като той е с най-нисък разход на гориво за тонкилометър, респективно и най-ниски емисии на тонкилометър.

В металургията основният момент за намаляване на вредните емисии и икономия на невъзстановими ресурси е рециклирането на металите, при което се пести руда, разход на енергия и намаляване на емисиите. Според Американския институт за стомана и чугун (AISI, 2006), процесите в металургията стават все по-ефективни, но отрасълът си остава сериозен проблем за устойчивото развитие. Има неизползвани резерви в технологичните процеси, особено в масовото и крупно серийно производство относно безотпадните технологии и олекотяване на изделията. Понастоящем се прибягва до използване на природен газ като заместител на част от въглищата и кокса, с цел намаляване на емисиите.

Инструментите за регулиране на въздействието на бизнеса върху околната среда могат да бъдат както на макро, така и на микроикономическо ниво. Задълженията по международните договори, водят до различни мерки за въздействие върху бизнеса. Една от тях е търговията с квоти за емисии СО2, при която фирми и държави, постигнали по-ниско от изискуемото ниво на емисиите продават квоти на тези, които не са постигнали задълженията си, а получените средства се влагат в други екологични мероприятия.