Икономически растеж и регионално развитие

Съществува силна връзка между понятията икономически растеж, икономическо развитие и регионално развитие.

Възприема се позицията, че регионалното развитие може да се определи в следните ракурси[1]:

  • Като дейност: съзнателна дейност на обществото, насочена към координиране и регулиране на процесите в дадена тери­тория, с цел тяхното хармонизиране и създаване на оптимал­ни условия за труд, бит и възстановяване на населението, и развитие на благосъстоянието на икономическите агенти въз основа повишаване ефективността на об­щест­веното произ­вод­ство;
  • Като процес: взаимодействие между природни, географски, ико­номически, социални и културни ресурси и дадености, налични в даден регион с оглед постигането на комплексно обществено развитие, базирано на сравнителните предимства, произтичащи от географските характеристики и особености на региона.

Особеност на регионалното развитие е, че то се основава на коор­динираното и едновременно взаимодействие между основните фактори и условия от всички подсистеми на региона, за да се постигнат такива цели като:

  • преодоляване на различията на отделни икономически райони и населени места, изразяващи се най-често в диспропорции, изостаналост и изолираност;
  • сближаване и интеграция на икономическите райони и населени места;
  • ефективно използване на природните условия и ресурси чрез насочване локализацията и концентрацията на производителните сили по територията на отделните региони в различен обхват (територия, сели­ще, район, страна);
  • насърчаване (регулиране) на икономическия растеж и еколо­гичното равновесие.

Икономическият растеж изразява увеличаването на стойността на произведените стоки и услуги в една национална икономика за опре­делен период от време, обикновено една година. Най-често се измерва ка­то процент на увеличение/прираст на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и е показател за това доколко добре се развива съответната иконо­мическа система. Поставянето на фо­кус предимно върху ико­номическия рас­теж може да доведе до дисбаланс в постигането на други цели от об­ществено значение. Например, увели­ченият добив на при­родни ресурси в даден регион би допринесъл за по-голям обем продукция и в резултат пос­тигане на ръст на БВП на региона, но би довел и до се­риозен риск в екологичното състояние на територията му. В други случаи иконо­ми­ческият растеж може да е генериран от конкретни сек­тори и отрасли на икономиката, в които добрите корпоративни резултати са постигнати за сметка на ниско заплащане на труда, което поражда социално напре­жение и не води до по-добри условия на труд и живот на населението в региона.

Untitled1

На снимката: строеж в крайбрежна местност Иракли през януари 2013 г. Проектът, ориентиран към постигането на частни корпоративни цели, потенициално генериращи икономически растеж, засега е спрян под натиска на природозащитници.

http://novo10.com/novina/mosv-otkazva-da-obqvi-irakli-za-zashtitena-teritoriq-11/56248

За разлика от растежа, икономическото развитие обръща внима­ние на икономическите аспекти на процесите, свързани с обществения напредък и има по-широк обхват. Често икономическото развитие се свързва с подобряване не само на икономическите резултати под формата на прираст на БВП, но и с по-добро състояние на чо­вешкия капитал, регионалната конкурентоспособност, базовата инфра­структура, екологичното развитие, здравеопазването, сигурността, со­циалното включване, грамотността и др. Затова се смята, че иконо­мическото развитие е цялостен процес на усъвършенстване условията на живот, а икономическият растеж е само един аспект от него, изразяващ производителността и БВП. Индикаторите за постигане на икономически растеж не обхващат други важни резултати, породени от икономи­ческото развитие, като например, повишаване продължи­телността на живот, увеличаване на грамотността, намаляване на бедността, поддържане на соци­ална справедливост, опазване на околната среда, лична свобода.

Untitled2

Снимка: Виена Т-мобайл център

http://www.sobstvenik.com/wp-content/uploads/2010/11/T-mobil_center_wien.jpg

Пример: Виена с най-добро ка­чество на живот в света за 2012. Критериите за класира­не са политическият, со­циалният и икономичес­ки климат, меди­цин­ско­то обслужва­не, възмож­ностите за образование и качест­во­то на обще­ст­вения тран­с­порт, електро- и водоснаб­дя­ва­нето. Мадрид губи шест по­зиции и заема 49 място заради икономическите трудоности, които преживява Испания, и често провеждащите се стачки.

Източник: http://www.region.bg

Untitled3

Снимка: Емона – село накрая на света - Т. Байкушева

Друг пример: „… с. Емона (30 жители към преброяването през 2011, като през лятото броят на хората се увеличава до над петстотин човека - собственици на имоти, наематели и гости) е известно със своите столетници. Основната причина за дълголетието е климатът, който тук е един от най-здравословните в България. В момента хора на преклонна възраст в Емона няма, тъй като най-възрастните обикновено отиват да живеят при свои близки в други населени места.

Край селото можете да видите свободно да се разхождат стада от полудиви коне. Те не са на никого. Идват и си отиват. Слизат от планината, привлечени от обширните пасища в района.

За да стигне до селото, трябва да се отклоните от основния път Бургас – Варна. Тръгва се по асфалт, който отначало е що - годе нормален, но след преминаване на 400 - 500 м, се превръща в черен път, осеян с множество дупки.

В далечината ясно се вижда нос Емине - условна граница между Северното и Южното Черноморие. Той е защитена територия от категорията "природна забележителност". Там завършва Европейският пешеходен маршрут Е–З, българската част от който е известен като „Ком - Емине". Северно от носа се намира Иракли - любимо място на туристите, търсещи девствена природа. На нос Емине се издига един от най-красивите по Черноморието морски фарове…”2

Източник: Байкушева,Т. "Емона-село накрая на света". 16.04.2012

http://www.sobstvenik.com/wp-content/uploads/2010/11/T-mobil_center_wien.jpg

[1] Адапт. по Найденов, Н. Концептуални въпроси на развитието на регионите. В Устойчиво развитие на регионите, Русе, 2008.