Структура, обхват и програмни инструменти на политиката за регионално развитие в България

Политиката за регионално развитие е важен и нормативно регули-ран елемент от обществено-икономическото развитие на страната. Основните инструменти на тази политика са дефинирани в Закона за ре­гионално развитие и това са[1]:

  1. Националeн план за развитие;
  2. Национална стратегическа референтна рамка;
  3. Oперативни програми, съфинансирани от фондовете на ЕС;
  4. Национална стратегия за регионално развитие;
  5. Регионални планове за развитие;
  6. Oбластни стратегии за развитие;
  7. Oбщински планове за развитие.

Закон за регионалното развитие:

http://www.europe. bg/htmls/page.php?id=2516& ca­te­gory=267

Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, В сила от 31.08.2008, Приет с ПМС № 216 от 02.09.2008 г., Обн. ДВ. бр. 80 от 12.09. 2008г.;

212.122.182.71/MRRB.../mrrb_Pravilnik_za_Prilagale_na_ZRR.doc

 

Националният план за развитие е стратегически планов доку­мент, който съдържа социално-икономически анализ и единна стратегия за развитието на страната за определен период.

Национална стратегическа референтна рамка е стратегически документ, който осигурява съответствие на помощта от фондове на Ев­ро­пейския съюз със стратегическите насоки на Общността за сбли­жа­ва­не и определя връзката между приоритетите на Европейския съюз и на­цио­налните и регионалните приоритети за устойчиво развитие и заетост.

Националната стратегия за регионално развитие определя дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за регио­нално развитие на страната, както и съответствието й с другите струк­туроопределящи политики.

Регионалните планове за развитие определят средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно раз­витие на територията на съответния район от ниво NUTS 2 в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики.

Областната стратегия за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитие на областта (ниво NUTS 3), както и стратегическите насоки за разработване на общинските планове за развитие. Разработва се в съответствие с регионалния план за развитие и Регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 3 (област).

Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с областната стратегия за развитие и концепцията за пространствено развитие на общината.

Разгледайте винаги актуални дефиниции на плановите доку­менти в Закона за регионално развитие в България на адрес:

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135589285

Ключов документ, който всяка държава членка на ЕС трябва да из­работи, за да получи средства от фондовете на Съюза, е Национална стра­тегическа референтна рамка (НСРР). Тя определя основните це­ли на политиката за развитие и приоритетите, които ще бъдат финан­сирани. НСРР е съобразена със Стратегическите насоки за сближаване на Общността като в същото време отчита и приоритетите, заложени в Националната програма за реформи, която е средносрочна рамка на ико­номическата политика на България. Рамката съдържа анализ на силните, слабите страни и потенциала за развитие, стратегия за ин­тервенциите, приоритети, както и списък на Оперативните програми.

Интервенциите за постигане на приоритетите, заложени в НСРР на България за 2007 - 2013 са обособени в седем оперативни програми и два стратегически плана.

Оперативната програма (ОП) е документ, одобрен от Евро­пей­ската комисия, определящ стратегията за развитие на страната член­ чрез набор от приоритети, финансирани от един фонд. Програмите адресират основните социалноикономически проблеми и представляват правителствената политика за тяхното решаване.

Дефинираните в НСРР оперативни програми са:

  • ОП „Транспорт” – инвестиции в модернизация на транспортната инфраструктура. Подобряване на качеството и сигурността на транс­портните услуги. Финансиране от КФ и ЕФРР. Бюджет: 1,624 млрд. евро.
  • ОП „Околна среда” - фокусирана върху опазване и подобряване на състоянието на природните ресурси; подобряване на управлението на отпадъците; запазване на био-разнообразието. Финансиране от КФ и ЕФРР. Бюджет: 1,466 млрд. евро.
  • ОП „Развитие на човешките ресурси” - подпомагане на зае­тостта, достъпа до образование и социално включване. Финансиране от ЕСФ. Бюджет: 1,032 млрд. евро.
  • ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” - насърчаване на иновациите и увеличаване ефективността на предприятията, подобряване на бизнес средата. Финансиране от ЕФРР. Бюджет: 0,988 млрд. евро.
  • ОП „Административен капацитет” – подобряване на управ­лението на администрацията и повишаване качеството на предлаганите от нея услуги. Финансиране от ЕСФ. Бюджет: 0,154 млрд. евро.
  • ОП „Регионално развитие” – развитие на градовете и при­лежащите им райони, подпомагане на малки общини, разработване на транспортни схеми. Финансиране от ЕФРР. Бюджет: 1,361 млрд. евро.
  • ОП „Техническа помощ” – осигуряване на подкрепа за изпъл­нението на НСРР, координиране управлението и контрола на опера­тивните програми. Финансиране от ЕФРР. Бюджет: 0,048 млрд. евро.

Разгледайте актуална информация за действащите в България оперативни програми на адрес: http://www.eufunds.bg/

На следващата фигура е показана връзката между целите за сближаване на ЕС, фондовете, осигуряващи средства за инвестиране и националните оперативните програми в България.

Untitled7

Фигура 3.5. Връзка между политика за сближаване на ЕС и оперативни програми в България

Получаването и изразходването на средства от фондовете на ЕС изисква изграждане и функциониране на строга система за управление и контрол във всяка страна членка, в т. ч. и България. Главните звена от тази система са централно координационно звено, управляващ орган, междинно звено, сертифициращ орган, одитиращ орган, комитет за наблюдение.

 

<< 1 2 >>