Понятие за индустриален клъстер

Работата по устойчиво развитие и използване на клъстерен подход за даден туристически регион се базира на оценките и състоянието на същия, относно постигнатото ниво на развитие и неговите възможности. Чрез съпоставянето им се очертават както проблеми, проявяващи се вследствие на състоянието на туризма в минал период, така и при отчитане на възможностите за по-нататъшно развитие в съответствие с концепцията за устойчиво развитие. Подходящо за целта е прилагането на така наречената “концепция за носещия капацитет”.

Световната туристическа организация определя устойчивостта на туризма като главна предпоставка за международна конкурентоспособност, където “чрез равноправно и балансирано присъствие на природни, иконо­мически и социокултурни дименсии да се търси високо ниво на туристическа удовлетвореност, да се осигуряват запомнящи се впечатления за туристите, и се повишава тяхното знание по въпроси за устойчивостта на дестинацията”. (http://www.world-tourism.org/frameset/frame_sustainable.html)

Такъв подход е приложен в програмата за устойчиво развитие на туризма в община Варна

www.vct-bg.org/.../PROG.Varna_11.01.2008.forP

Най-добри резултати биха се постигнали, ако се наблюдава състоянието на следните показатели:

относно капацитетните възможности на региона:

  • количество туристи във върхов период;
  • вредности за околната среда – емисии, отпадни води, твърди отпадъци, биологични отпадъци;
  • брой туристи на едно лице от персонала на фирмите и населението.

относно отражението на туризма върху икономиката на региона:

  • дял на туристическия сектор в икономиката на региона;
  • размер на дела на туризма в абсолютни стойности, оправдаващ заде­ле­ните средства за възстановяване на щетите върху околната среда от туризъм;
  • дял на заетите в туристическите фирми и свързаният с тях размер на наличния трудов ресурс.

относно социалното и културно отражение на туризма върху региона:

  • отношение на туристите към местното население и персонала на фирмите;
  • търпимост на населението към туристите;
  • отражение на туристите върху бита, традициите, езика и културата на на­­селението в региона.

Untitled2

снимка: http://computerworld.bg/42288_obstina_asenovgrad_vnedri_unikalna_za_balgarya_gis_za_turisticheski_atrakcii/

Резултатите от оценките на горепосочените показатели трябва да направят възможно разпределянето на дяловете от правата и задълженията на всички участници в бизнеса, местните и държавни власти, неправителствените организации. По този начин се създават условия за справедливо разделяне на грижите и отговорностите между всички страни, заинтересовани от развитието на региона. Така се създават и предпоставки за формално съществуване и полза от клъстер в туристическия бизнес на региона.

 

Понятие за индустриален клъстер

За клъстери в съвременния им вид се започва разговор през деветдесетте години на миналия век. Интересът към темата се засилва, благодарение на разработките на американския учен Майкъл Портър. Той създава модел, с който обяснява положителният ефект от едновременното действие на национални и регионални фактори, които водят до по-висока конкурен­тоспособност на фирмите (Фиг. 4.1.). Тръгвайки от тази постановка, Портър доказва, че фирмите от даден регион или страна взаимно си въздействат, вследствие на което тяхната конкурентоспособност се повишава в сравнение с други райони или страни, където няма едновременност на влияние на външните за фирмите фактори върху самите тях и произтичащото взаимно въздействие (Велев, М., 2007).

fig 1

Фигура 4.1. Подход на М. Портър за оценяване на клъстер

(Porter, М. Competitive Advantage: Creating and Sustaining Superior Performance, NY , The Free Press, 1985)

 

Клъстерите се формират в даден регион, въз основа на силна фирма или група организации със сходна дейност. За постигане на своите индивидуални цели, компаниите търсят сътрудничество по общи интереси със съседни, разположени в близост сродни бизнес структури. Намирайки изгода в това сътрудничество, те разширяват и задълбочават връзките си и те придобиват траен характер.

При икономическите условия в региона, клъстер може да възникне поради необходимост, произтичаща от естествени потребности на фирмите за общи действия. Към сътрудничещите си организации от основната за региона стопанска дейност, постепенно се интегрират организации доставчици, обслужващи основни дейност, ремонтни и строителни работи, транспортни услуги, битови услуги, банкова дейност. Идва момент, когато на дневен ред са иновациите. Тогава се търси привличане на академични и други научни институции, изследователски групи, проектантски екипи. За решаване на екологичните проблеми и новите изисквания по концепцията за устойчиво развитие и ползване на евро-фондовете от местните фирми се появява нуждата от специализирани координационни звена, подобни на тези в областните центрове. Всички потребности на фирмите от даден регион, комплекс, селище могат да се решават успешно със синергичен ефект, ако това става чрез синхрон в действията. За туризма подобна съгласуваност е особено важна. Значението й се дължи на обстоятелството, че клиентите, на която и да е фирма, ползват освен нейните услуги, още и услуги от редица други бизнес компании и институции. За да привличат и не отблъскват туристите, всички тези организации и институции трябва да имат в значителна степен координирани действия. В противен случай се пораждат противоречия.

 

fig 2

Фигура 4.2. Икономически и социокултурни дадености и мотивации за развитие на устойчив туризъм на дестинация

(Златев, В. Туристически клъстери: световна практика и изводи за България, Бостънски Университет, Бостън, САЩ, Геотурс Глобал ООД, София, България, http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&module=attach...id..., посетен на 12.01.2013)

Например, ако в един морски курорт на даден плаж едно заведение за хранене създава безпорядък, дразнещ шум, замърсява плажа, мами клиентите, персоналът е неквалифициран, то ще отблъсне клиенти както от себе си, така и от плажа, а дори и от района. Обикновено подобни случаи не са единични, което още повече засилва негативите. Преодоляване на идентична ситуация може да се осъществи чрез ефективен контрол от страна на органите на властта, но още по-ефективно ще е въздействието на общността на фирмите от селището или района, с които тази бизнес единица е свързана и зависима по различни многостранни начини. Не става въпрос за грубо администриране, а за защита на общи жизненоважни интереси, включително и на въпросната компания. За да настъпи промяната е нужна структура, работеща за общите интереси.

 

Untitled3

Снимка: Боклуците заринаха Северното Черноморие

http://www.monitor.bg/article?id=208455

Същност на клъстера

Има редица определения за клъстер. Още през седемдесетте години на миналия век се появява описание за клъстерите като “подсистема от отрасли на икономиката, свързани помежду си чрез потоци от продукти и услуги по-здраво, отколкото с другите отрасли” (Czamanski, S., L.A. de Ablas, 1979).

Според Barkley и Henry, клъстерът е свободен географски сбор от подобни и/или свързани фирми, които заедно създават конкурентни предимства за себе си и за регионалната икономика (Barkley, D., M. Henry, 2001).

Най-краткото и ясно определение е, че “клъстерът е концентрация от фирми, които могат да произвеждат синергия поради своята географска близост и взаимосвързаност”(Велев по Rosenfeld, S., 2007).

Клъстери могат да възникнат на основата на:

  • фирми, произвеждащи еднакви продукти;
  • наличие на свободна работна ръка с определена квалификация и насоченост;
  • използване на определена ключова технология;
  • наличие на определен природен ресурс;
  • определени свободни пазари.

Независимо на каква основа възниква един клъстер, той трябва да включва приблизително следните видове фирми:

  • производители на крайни продукти (обикновено те са основата на клъстера);
  • специализирани доставчици;
  • производители на спомагателни продукти;
  • оператори на инфраструктури;
  • органи на държавната и местната власт;
  • институции за подготовка на кадри, научни звена, университети, технологични центрове, правителствени агенции (Велев, 2007).

Характерни особености на клъстера са:

  • членството в клъстера е свободно и отворено – в него могат да се присъединяват нови фирми;
  • клъстерите се изграждат и функционират на основата на постепенно създадено доверие между членовете и взаимодействие за общи интереси;
  • действията на клъстера се определят от колективната визия за развитие и устойчивост на фирмите и региона;
  • клъстерите работят за привличане на повече фирми с еднакви или свързани способности с цел по-добър общ климат и условия за развитие;
  • принцип на съвместните действия на фирмите, съставящи клъстера е едновременно и коопериране и конкуриране;
  • основополагащ мотив за съществуване на клъстера е солидарно решаване на проблемите от общ интерес в полза на индивидуалните интереси.

fig 3

Фигура 4.3.. Регионален туристически клъстер в Монтерей, Калифорния, САЩ

(Златев, В. Туристически клъстери: световна практика и изводи за България, Бостънски Университет, Бостън, САЩ, Геотурс Глобал ООД, София, България http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&module=attach...id..., посетен на 12.01.2013)

Вътрешните връзки между фирмите в клъстера като посока на действия са:

  • хоризонтални – между фирмите с еднаква дейност;
  • вертикални – между фирмите продавачи и купувачи, между звената за научна и развойна дейност, ВУЗ, органи на властта и фирмите със стопанска дейност.

Като тип клъстерите могат да се определят по множество критерии:

  • брой на индустриите;
  • географски размери;
  • база на възникване и съществуване;
  • начин на управление на общите действия;
  • продуктова специализация;
  • технологична специализация.

В туристическия сектор, клъстерът може да бъде регионален, туристически, тесен, хоризонтално-интегриран, наситен. Тази класификация се дешифрира като:

  • обединяващ даден район;
  • обхваща фирми с еднакъв продукт и пазар;
  • преобладаващата част са с еднородна дейност, голям брой фирми.

В зависимост от възможностите, които може да реализира един клъстер, той може да е:

  • ембрионален (в начален стадий на развитие);
  • развиващ се;
  • развит (Велев, 2007).

fig 4

Фигура 4.4. Участниците в клъстера (секция А) биват фирми, правителство, финансови институции, изследователски центрове и институции за координиране на сътрудничеството
(Inman, C. Tourism in Costa Rica – The Challenge of Competitiveness, working paper, CLACDS, 2002)

 

fig 5

Фигура 4.5. Етапи в еволюцията на конкурентоспособни клъстери

(Inman, C. Tourism in Costa Rica – The Challenge of Competitiveness, working paper, CLACDS, 2002)

Развитият клъстер реализира интегриращата си дейност чрез екип от координатори, които за всяка конкретна задача могат да организират работни групи. Координаторите се избират измежду представители на най-големите фирми с утвърдени лидерски качества и авторитет. Те от своя страна си избират председател, който организира техните работни сбирки. За участие в работните групи се привличат представители на фирмите, специализирани в областта на конкретната задача.

Инициатор за формално изграждане на клъстер и избор на група координатори може да бъде някоя или няколко фирми, орган на местната или държавна власт. Последните са заинтересовани от създаване и функциониране на работещи интегрирани организационни структури, поради своя политически интерес – да се спечели и запази доверието на избирателите, като се постигне по-високо качество на живот чрез създаване на условия за развитие.

Броят на координаторите и работните групи, съответства на мащабите на клъстера и задачите, които ще си постави. Тези органи работят на обществени начала или възмездно, ако клъстерът набере необходимите средства.

fig 6

Фигура 4.6. Клъстер Коста Рика, инициатор на Rainforest Alliance

(За повече информация виж, Sustainable Tourism Certification Network of the Americas)

Определените задачи трябва да са малобройни, реално изпълними и с общ полезен резултат.

Работното място на координаторите може да се определя в зависимост от задачите или да е постоянно, за предпочитане при органите на властта.

Общото събрание на представителите на фирмите участници в клъстера решава:

  • честотата на сбирките;
  • състава и мандата на координаторите;
  • по кои въпроси в какъв срок ще се работи.

МСП имат не по-слаб интерес спрямо големите фирми от организирането на клъстер. Те се нуждаят от експертна помощ, достъп до информация относно технологии, тенденции на развитие, екологична политика, данъчни изисквания, трансгранични проблеми и предимства, нови пазари, а това изисква координация на взаимодействията. Обстоятелството, че те не могат да си позволят издръжка на персонал по всички посочени, важни за успешно им развитие направления, определя значението на клъстерния подход за съществуването им.

Многостранността на проблемите и перспективите при прилагане на концепцията за устойчиво развитие е непосилна за отделните фирми, независимо от мащабите и кадровия състав, а още повече за МСП. Това задълбочава нуждата от клъстерен подход.

Изключително разнообразие от статии и материали по темата са достъпни чрез тематично търсене в Интернет и по-специално на страницата на The Competitiveness Institute www.competitiveness.com

В България вече има организирани клъстери. Пример за такъв е “Индустриален клъстер електромобили”. Доставени електрически четиринаде­сетместни автобусчета превозват туристи из българските курорти.

Untitled10

Снимка: http://emic-bg.org/news/item/224

На 22 декември 2010 година е официално открит новият офис на туристическия клъстер от Варненска туристическа камара, Сдружение култура и туризъм на Българския североизток и Варненска туристическа компания. Офисът се помещава във Фестивалния и конгресен център - Варна в зала Nо. 9. (http://www.vct-bg.org/index.php?menu=6&koren=6&m_id=54&ekod=bg)

През 2011 година пак във Варна е учреден Черноморски енергиен клъстер като организация, която обединява представители на бизнеса и неправителствения сектор в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници (http://www.bsecluster.org/events.php).

 

<< 1 2 3 4 5 6 >>