Начало

Тема 7: Възможности за развитие на човешките ресурси

В тема 7  на това учебно пособие има текстове и линкове към други източни­ци, които ще ви помогнат да узнаете:

  • Какви са основните пред­поставки за устойчиво развитие на човешките ресурси в трансграничните региони;
  • Как се използват политиките за устойчиво развитие на социалния капитал в ЕС;
  • Печелят или губят туристическите организации и свързаните с тях фир­ми, в които управлението на човешките ресурси създава стойност.  

В тема 7 на това учебно пособие ще прочетете за:

  1. Фактори, влияещи върху устойчиво развитие на човешките ресур­си в трансграничните региони;
  2. Проблеми с устойчивото развитие на човешките ресурси в туризма;
  3. Финансови инструменти за реализация на политики за устойчиво развитие на социалния капитал в ЕС;
  4. Успешни мениджърски практики за управление на туристическа ор­га­ни­зация и постигане на резултати;
  5. Управление на човешки ресурси в туризма, което създава стойност.

След като се запознаете с тема 7 трябва да:

знаете следните ключови понятия: управление на човешки ресурси; устойчива социална политика; движение на хора в организацията; стан­дар­ти за изпълнение; дизайн на структура; дизайн на длъжност.

дефинирате: успешни мениджърски практики с: фокус върху кли­ен­тите; ориентация към резултатите; лидерство и постоянство на намере­ни­ята; управление чрез процеси и факти; развитие и въвличане на хората; непрекъснато учене и иновации; партньорство; социална отговорност.

разграничавате: управление на хора; управление на персонал; устойчиво управление на човешки ресурси; управление на човешки ресурси, което добавя стойност.

обяснявате: основни елементи на  концепцията за устойчиво развитие на човешки ресурси в туризма;предимства на концепцията за управление на човешки ресурси, което добавя стойност за компания в трансграничен регион.

използвате: знанията си по ключовите думи, когато анализирате практики за управление на хора в българските туристически компании.

 

Развитието на човешкия капитал е част от системата на икономиката на знанието, изразена чрез иновативността на компаниите, активността на бизнес средата, системното използване на информационните и комуни­кационните технологии. Устойчи­вото му развитие се подчинява на действието на пазарни фактори извън кон­т­ро­ла на държавното управление. Необходимо е адаптиране към ико­но­миката на знанието при наличието на ясни приоритети за това.

Преди концепцията за управление на човешки ресурси, съществува подходът за управление на хора. Неговите исторически корени са в древността, а причините са свързани с първото разделение на труда. Машинното производство и развитието на науката за управление, съдействат за утвърждаване и развитие  на техниките за управление на хора. (Т. Христова, 2007).

701 

Снимка: http://thesocialclimb.files.wordpress.com/2011/10/bad-apple.jpg

Доста по-късно се въвежда управлението на персонала. Мениджърите и служителите в традиционните отдели по персоналa не разбират бизнес процесите и имат мислене, твърде отдалечено от това на останалите членове на управленските екипи в организациите. (Alan Price, 2011) По този начин, полезната дейност на структурните звена с фокус върху персонала, остава встрани от работата на останалите отдели - маркетинг, финанси, производство, иновации. Това отслабва ролята на управлението на персонала.

 702

Снимка: http://www.leadership-idn.com/wp-content/uploads/2012/12/leadership-challenges-in-2012.jpg

Прочетете още за управлението на персонала на: http://www.cengagelearning.co.uk/price4

Управлението на човешките ресурси е философия за управление на хора, основаващо се на предположението, че човешкият ресурс е най-важният за постигане и поддържане на устойчив бизнес успех. Организацията печели конкурентно предимство, като използва ефективно своите хора, разчитайки на тяхната експертност (Mathis, R. J. Jackson Human Resource Management, 13th Edition, Mason, USA,2011,pp.123).

Тази философия (http://en.wikipedia.org/wiki/human_resource_management) е насочена към набавянето на способни, гъвкави и съпричастни хора, а също така и към управлението и възнаграждението на тяхното изпълнение, към развитие на ключовите им компетенции.” (А. Price, 2004)

703