Стратегия за развитие на транспортния сектор в България до 2020 година

В България на национално равнище отговорността за планирането и осъществяването на дейности по поддържането, подобряването и развитието на транспортните услуги и инфраструктура е делегирана на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В тази връзка е изготвена Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. Времевият хоризонт на документа съвпада с обхвата на следващия програмен период в ЕС – 2014-2020 г., като това би допринесло за по-добра съгласуваност между националните и европейски политики и мерки в бъдеще.

Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. представлява дългосрочен документ, който цели да очертае най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период.

На следния линк може да се запознаете с пълния текст на стратегическия документ:

http://www.mtitc.government.bg/page.php?category=451&id=3756

В стратегията са определени следните три стратегически цели и съответстващи им осем приоритети:

 

623_1

Фиг. 3. Стратегически цели и приоритети за развитие на транспортния сектор в България до 2020 г. (източник Стратегия)

Приоритет 1. Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура.

Поддържането на транспортната мрежа в България изисква постоянно наличие на значителни финансови средства. Фактическото състояние, обаче се свързва с техния перманентен недостиг. Осъзната е необходимостта от преразглеждане на значението на отделните транспортни мрежи на регионално и национално ниво и на тази база насочване на средства и усилия в осигуряването на техническа годност и модернизация на онези компоненти от нея, които са част от транс-европейските транспортни потоци и при които се очаква растящо натоварване в следващите години. Основни критерии за избор на целенасочено въздействие  вър­ху конкретни участъци и мрежи са: отстраняване на „тесни“ места в транспортното обслужване; намаляване на разходите за съответния обект; увеличаване на ползите за обществото от неговото изпълнение и експлоатация; контрол върху текущата и очаквана интензивност на движението; намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. Вторичният ефект от подобряването на транспортната инфраструктура и оптимизирането на трафика се изразява в повишаване на енергийната ефективност на транспорта.

621

Снимка - http://www.danubebridge2.com/g-bg-most-12-dek.php

Разгледайте пример за развитие на транспортната инфраструктура: Дунав мост 2,

http://www.danubebridge2.com/indexbg.php

Приоритет 2. Интегриране на българската транспортна система в европейската.

Интегрирането на българската транспортна система в европейската допринася за увеличаване на транспортния трафик в периферните региони на ЕС и за гарантиране на свободата на движение на хора и стоки. Достъпът до европейски източници на финансиране позволява модернизирането и развитието на транспортната инфраструктура да се извършва с по-ниски за България разходи. Предпоставки за успешното реализиране на проекти в тази насока са: стриктно изпълнение на техническите проучвания и процедури; повишаване на административния капацитет; координация със съседните на България страни за осигуряване на съвместимост на инициативите; хармонизиране на условията за достъп до пазара и изискванията към професионалните възможности на българските превозвачи и техния капацитет за модернизиране на транспортния парк; интензифициране на научните изследвания.

622

На снимката – новата кула на летище София, открита на 5 декември 2012 г.

Източник - http://autoclub.bg/index.php?menu=16&id=3969

Приоритет 3. Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар, както и осигуряване на добра бизнес среда.

Транспортът е икономически сектор с голямо социално значение, което затруднява баланса между пазарните принципи и корпоративните цели, от една страна, и нуждите на обществото и населението, от друга. Това налага либерализацията му в България да се извършва в условията на ефективна и работеща нормативна уредба. Тя следва да позволява на някои от все още държавните дружества да се ориентират към конкурентноспособно пазарно поведение и в същото време да дава възможност на навлизащи в сектора частни оператори да имат еднакво добри, спрямо държавните предприятия, условия за достъп до съответните инфраструктурни мрежи и обекти.

Приоритет 4. Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Особеност на финансирането на проекти в транспортния сектор е, че в повечето случаи необходимите средства се акумулират от няколко източника – държавен бюджет, европейски фондове, частни капитали, банкови заеми и подпомагащи програми – като в същото време имат дълъг срок за откупуване на инвестицията. Необходимостта от защита на обществения интерес налага средствата от държавния бюджет да се изразходват чрез много стриктни и ясни процедури, а в случаите когато е налице публично-частно партньорство или концесионни отношения, да се гарантира максимална ефективност на обществените разходи. Ключови области за финансиране са: подновяване на остарелия транспортен парк, както при публичните, така и при частните дружества;  стимулиране на стопанските субекти да оптимизират експлоата­ционните си разходи и да използват максимално своя капацитет; улесняване достъпа до ноу-хау и нови технологии; подкрепа за изследвания в областта на екологосъобразните видове транспорт, енергоспестяващи технологии и алтер­на­тивни енергоизточници и тяхното при­ложение в практиката.

624

На снимката – нови автобуси в градския транспорт на Бургас - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=900152

Пример за обновяване на остарял транспортен автопарк:

„Първите нови автобуси идват в Бургас до Нова година”, http://news.burgas24.bg/389761.html

Приоритет 5. Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората.

Анализът на развитието на българския транспортен сектор, в последните години, показва значителни структурни промени и тенденция за нарастване на дела на автомобилния транспорт в общата транспортна дейност. Това развитие води до ръст на емисиите от вредни газове и шум, въздейства негативно върху околната среда и климата, и като резултат понижава качеството на живот в населените места. Ограничаването на вредното влияние на транспорта върху околната среда, климата и качеството на живот на хората изисква въвеждане и насърчаване употребата на горива и енергии от алтернативни и възобновяеми енергийни източници, развитие и увеличаване на дела на екологосъобразните видове транспорт. Оптималният баланс в използването потенциала на различните видове транспорт, чрез прехвърляне на превози към по-екологичните видове (железопътен, воден, електротранспорт), както и развитието на съвременен градски транспорт са едни от най-ефективните средства за това. Развитието на превозни средства, задвижвани с батерии (хибридни и изцяло електри­чески) също способства за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда. В дългосрочен план, масовото производство на електрически автомобили се очаква да помогне на произво­дителите да постигнат целите на Общността по отношение отделя­нето на CO2 от леките автомобили и да допринесе за намаляване на въглеродните емисии.

625

На снимката – концепция за екологичен градски транспорт (http://www.treehugger.com/cars/bus-roots-public-bus-doubles-as-mobile-green-roof.html)

Приоритет 6. Постигане на висока степен на безопасност и сигурност в транспорта.

Държавната политика на Република България, свързана с безопасността и сигурността на транспортната дейност, цели въвеждане на международни и европейски стандарти в отделните видове транспорт. Тези мерки следва да доведат до повишаване на доверието и интереса на потребителите към транспортни услуги. Интегрирането на системи за техническа безопасност, комплексният подход към осигуряването на сигурността на транспорта и прилагането на методи за оценка на риска при пренос на товари и пътници, са основните начини за превенция и постигане на високи нива на безопасност в транспортните дейности. Независимото техни­ческо разследване на транс­портни произшествия е важен елемент в осигуреността на различните видове транспорт и има за цел единствено установяването на причините за даден инцидент и елиминиране на обстоятелствата, определящи възможността за неговото повтаряне.

626

Снимка - http://www.e-79.com/news-57585.html

 

Приоритет 7. Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната.

Политиката в сферата на повишаване качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на обществения транспорт, обхваща решаването на широк кръг от социални, финансови, технологични и инфраструктури проблеми на местно, национално и международно ниво. Счита се, че основният проблем на българския транспортен сектор е свързан преди всичко с качеството, а не толкова с количеството на предоставяните услуги. Поради тази причина, дейностите следва да бъдат основно ориентирани към изискванията на потребителите от гледна точка на наличност, достъп и надеждност на транспорта, като основен инструмент е изграждането на интегрирани транспортни системи. Използването на информационни системи е от изключително значение за наблюдението на сложните транспортни вериги и представлява основа за по-добро уп­равление и по-добра инте­грация на транспорт­ните потоци. Из­граж­дането на системи за наблюдение и контрол на движението по пътищата би подобрило управлението на трафика.

627

На снимката - център за контрол на трафика (VKRZ) Берлин (http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1804209)

Приоритет 8. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.

Степента на ползване на лични автомобили бележи значителен ръст през последните години и води до тенденция към намаляване на пътуванията с обществен масов транспорт. Крайният ефект от тези процеси е прекомерното нарастване на автомобилния трафик и все по-честите случаи на задръствания, най-вече в градските и крайградски райони. Сред факторите, които могат да спомогнат за привличане на пътници от различни социал­ни групи към обществените превозни средства, са пови­ша­ва­не на качеството и мак­симално облекчен достъп до транспортните услуги, опти­ми­зи­ране на пътните схеми и тяхното интегри­ра­не, вкл. създаване на интегрирани системи за таксуване, координиране на разписанията на различните видове транспорт, както и прилагане на гъвкава тарифна политика. Управлението на транспорта в градските райони, в контекста на устойчивото развитие, е сложна задача поради факта, че от една страна трябва да се съчетават икономическото развитие и достъпност, а от друга да се подобрява качеството на живот и защитата на околната среда.

628

На снимката: Метро станция в София 

http://www.dnevnik.bg/evropa/­novini_ot_es/2012/06/26/1854290_strani_ot_es_dadoha_sofiiskoto_metro_kato_dobur_primer/

Реализирането на концепцията за устойчива градска мобилност би довело до:

  • Намаляване на задръстванията в градовете;
  • Оптимизиране (намаляване) на използването на лични автомобили;
  • Намаляване на замърсяването и шума в градската среда;
  • По-добра организация на градския транспорт;
  • Осигуряване на по-достъпен градски транспорт особено за хората с намалена двигателна способност, инвалидите, възрастните, семействата с деца;
  • Развитие на по-сигурен и безопасен градски транспорт;
  • Прилагане на мерки за управление на трафика.

 

Инфраструктурни проекти с важно значение за транспортния сектор в България

През периода 2013-2020 г. са подбрани за изпълнение проекти в областта на железопътния, автомобилния, въздушния и водния транспорт. Повечето от тях са вече стартирали, други са одобрени и очакват започване на дейностите. Финансовите средства са предимно от Оперативна програма „Транспорт“ за 2007-2013, но се предвижда да се черпят ресурси и от бъдещия планов период 2014-2020. Възможно е след утвърждаването на единния европейски бюджет и изготвянето на следващите планови документи да бъдат включени и още инфраструктурни предложения. Понастоящем в Стратегията за развитие на транспортната система в България 2014-2020 са предвидени:

  • Модернизация на жп линия София – Пловдив; Електрификация и ре­кон­струкция на жп линия Свилен­град – турска граница; Подно­вя­ва­не на участъци от железопътната инфраструктура по жп линия Плов­див – Бургас (по трасетата на Транс­европейската транспортна мрежа); Модернизация на жп ли­ния София – Драгоман (в рамките на Трансевропейската транспортна мре­жа); Проектиране на строителството на жп линия Видин – София.

629

Снимка - http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=525467

  • Модернизация на участък от път I-1 (E 79) Враца – Ботевград; (E 79) Видин – Монтана, Кърджали – Подкова; Връзка на автомагист­ра­ла Хемус с околовръстен път Со­фия; Изграждане на автомагист­рала Струма – Лотове 1 и 4; Из­граж­дане на автомагистрала Ма­ри­ца; Доизграждане на автома­гист­рала Тракия.

6210

Снимка: Участък от автомагистрала Тракия

http://economymagazine.bg

  • Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари: Разширение на софийското метро; Изграждане на интермодален тер­ми­нал в гр. София.

6211

На снимката – проект за интермо­дален терминал Гара Яна

http://www.ecologistics.bg/

  • Подобряване на условията за корабоплаване по морските и вътрешно водни пътища: Подоб­ряване на корабоплаването в българо-румънския участък на р. Дунав (Белене, Батин); Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав; Информационна система за управление трафика на плавателни съдове.

6212.

На снимката - Общ изглед на пристанище Русе Изток (Източник: Port Complex Ruse JSco, POSSIBILITIES FOR CONTAINER HANDLING AND STORAGE NOVEMBER 2012);

  •  Изграждане на интермодални терминали в Русе и Пловдив;
  • Строителство на терминали за обработка на контейнери в Пристанище Бургас – Запад и Пристанище Варна – Изток.

 

Разгледайте подробен списък с приоритетни проекти в рамките на транспортната инфраструктура на Оперативна програма транспорт 2007-2013

 http://www.optransport.bg/page.php?c=42

Основни проблеми и цели за развитие на регионалната инфраструктура

Развитието на регионалната инфраструктура е целева област на въздействие, идентифицирана в предходни и действащи стратегически документи като Националният план за развитие 2000-2006 и Националната стратегия за регионално развитие за периода 2005-2015 г.

Подкрепата за растеж и модернизация на инфраструктурата е от определящо значение за устойчиво развитие на всички региони. Тя е условие за постигане на по-голяма инвестиционна привлекателност на районите и за нарастване на конкурентоспособността на бизнеса в национален и международен план (НСРР 2005-2015).

Регионалната и местната инфраструктури са ключови фактори, сти­му­лиращи развитието на бизнеса и икономическото приобщаване на цялата територия чрез подобряване на условията за използване на специфичните регионални възможности и предимства. Освен това дейностите по изграждане на регионалната инфраструктура са източник за създаване на нови работни места, подобряване на местната бизнес активност и реализирането на дългосрочни ползи при функционирането на инфраструктурните елементи.

С развитието на основната инфраструктура, политиката за регионално развитие следва да постигне:

  • прилагане на интегриран подход и хармонично изграждане на инфра­структурните елементи в отделните райони, съобразно техният специфичен потенциал и дефицити;
  • подобряване качеството на услугите в съответствие с очакваното търсене на различните видове инфраструктура;
  • развитие на инфраструктурата, допринасяща за постигане на стратегическата цел за устойчив икономически растеж, заетост и балансирано регионално развитие на районите за планиране.

Актуален анализ за 2012 г. извежда на преден план някои основни проблеми в регионалното развитие на България (НСРР 2012-2022):

  • Различията/неравенствата между районите и вътре в тях се увеличават;
  • Състоянието и развитието на територията е в пряка зависимост от състоянието и развитието на мрежата на големите и средно големите градове в страната;
  • Необходимост да бъде отчетена ролята на малките градове в селските райони, които са единствен градски център и където се концентрират публичните услуги и тези за бизнеса;
  • Дефиниране на ключовата роля на големите градове – балансьори на столицата – Пловдив, Бургас и особено на Варна, като морска столица и източна граница на ЕС. Посочените центрове трябва да бъдат използвани ефикасно за водене на единна политика за регионално развитие.

Вследствие на дефинираните четири стратегически цели за регионално развитие на България може да се формира извадка от следните приоритети и специфични цели, имащи отношение към регионалната инфраструктура:

  • Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа за повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес. Приоритетът ще се реализира чрез дейности за подобряване на транспортната свързаност и захранването с техническа инфраструктура, водоснабдяване, канализация и достъп до интернет-услуги на производствените зони в изоставащите райони, за да се създаде по-добра бизнес среда. Успоредно с това, икономическото развитие ще се подкрепя в съответствие с принципите на устойчивото развитие и ще цели намаляване на консумацията на енергия и суровини, както и технологично обновяване за раз­ви­тие на зелени икономически дейности от МСП. Обект на въздействие ще бъдат както производствените зони в урбани­зираните територии, така и тези, разположени в селски райони.

6213

На снимката: индустриална зона - http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1813300

  • Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда. Доизграждане и модерни­зацията на инфраструк­турата за опазване на околната среда, включи­тел­но ВиК мрежи, пречистване на отпадните води и подоб­ряване на системата за управ­ление на битовите отпадъци, както и предпри­емане на мерки за подоб­ряване на енергийната ефек­тивност.

6214

На снимката – пречиствателна станция Русе (http://stroitelstvo.info)

Дейности:

провеждане на технически и технологични мероприятия в съответствие със стратегията на ВиК инфраструктурата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водоснабдителни мрежи, подобряване на техническото състояние на водопроводните тръби и изграждане на пречиствателни станции за питейни води.

изграждане на биологични стъпала към пречиствателни станции за отпадни води за всички агломерации с над 2000 еквивалентни жители (е.ж.) и на стъпала за отстраняване на биогенни елементи (азот и фосфор), на пречиствателни станции за отпадни води за агломерации над 10 000 е.ж., които заустват пречистените отпадни води в чувствителни зони. Предвижда се изграждане на регионални центрове за третиране/компостиране на утайки генерирани от пречиствателни станции за отпадни води.

комплексното решаване на проблемите, свързани с отпадъците с цел ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на хората и околната среда и същевременно преминаване към повторната им употреба, с което ще се намали ползването на първични природни ресурси. Намаляване драстично на количеството на боклука. Битовите и строителните остатъци ще бъдат сепарирани, рециклирани и използвани отново. Изграждане на компостиращи инсталации за биоразградими останки на площадките на регионалните депа за обезвреждане на битови такива, изграждане на инсталации за разделяне, сепариране, закриване и рекултивация на депа за отпадъци на територията на съществуващи сметища, които не отговарят на съвременните технически стандарти.

 

  • Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план, включително с големите градски центрове в съседни страни.

В национален и европейски план това зависи пряко от усъвършенстване на мрежата на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и на друга транспортна инфраструктура с международно значение. Важен принос за постигане на по-добра свързаност с големите градове в съседни страни имат Автомагистрала (АМ) „Струма” за Солун и Атина; АМ „София-Калотина” и АМ “Марица” за Белград и Истанбул; скоростен път „София-Видин” за Будапеща; АМ „Хемус” и скоростен път „Велико Търново – Русе” за Букурещ и скоростен път “Перник-Кюстендил-Гюешево” за Скопие.

6215

Снимка - http://www.gabrovonews.bg/news/30818/

 В национален и регионален план пътищата от ІІ и ІІІ клас имат изключително важно значение за осигуряване свързаността и транспортните връзки между регионите и вътре в тях, с което се създават благоприятни условия за функциониране на фирмите и предприятията в районите, за осигуряването на достъпа им до пазарите на стоки, суровини и бизнес услуги. Предвижда се да се обърне специално внимание на второкласните пътища, преминаващи паралелно по брега на р. Дунав и свързващи дунавските общини една с друга, както и пътищата от ІІ и ІІІ клас, прекосяващи успоредно на южната граница и присъединяващи териториите на общините от граничния район. Посочените пътни връзки имат важна роля за разширяване на процеса на сътрудничество между общините в двете неформални териториални общности.

Във вътрешнорегионален план се цели развитие на връзките „град-район” и подобряване на достъпа до културноисторическите обекти, логистичните центрове, местата за рекреация и туризъм, производствените и бизнес зоните в районите. Тази взаимна обвързаност изисква подобряване на транспортната свързаност между малките градове и села от периферията с главните транспортни оси и чрез тях с градовете-центрове. Предвиждат се реконструкции и изграждане на общински пътни мрежи, осигуряващи или подобряващи достъпа до места за предоставяне на публични услуги.

Паралелно с акцента върху транспортната инфраструктура в нейното тристранно проявление в национален, регионален и вътрешно регионален план, се поставя ударение и върху развитието на една нова страна на регионалната инфраструктура – широколентов достъп до цифрови услуги (интернет). Фокусът е най-вече върху слабо населените и периферни райони, къдетониската степен на широколентов достъп, поставя населението в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, осигуреността с информация и електронни услуги и не позволява на местния бизнес да постига равна конкурентоспособност с този в големите градове. Дейностите за подобряване на цифрови­зацията включват  осигуряване на високоскоростна Интернет връзка на населените места, включително в селските райони, реализиране на съв­мест­ни мерки за интегриране усилията на институциите, предлагащи комунални услуги (ток, газ, вода и др.), създаване на общи бази данни и цифрови карти.

 6216

Снимка - http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=16549

<< 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >>