Значение на новите технологии и еко-продуктите за конкурентноспособността на МСП в туризма

Туризмът се счита за един от важните сектори на българската икономика. Неговият потенциал се доказва от приноса му към брутния вътрешен продукт, износа и валутните приходи, както и от създаването на работни места. Високата териториална концентрация обаче, в съчетание с еднообразието на продукта и пропуските в маркетинга на туристическите дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива. Съвременната тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръхразвитите курорти.

1
http://www.priroda.bg/articles/view/7/881
 www.fame.bg modules download Resource.php resource=8979&hash=8126875e83eab9274a25104a0235c6c9
http://razhodka.com/2009/01/
3
http://frame.bg/modules/download/Resource.php

Постигането на устойчиво развитие на туризма в България се обвързва непосред­ствено със запазването и увеличаването на конкурен­тоспо­собността на нашата страна като атрактивна дестинация.

Принципите за устойчиво развитие в тази сфера на икономиката се обобщават в четири групи (aдаптирано по Goodball, B., M. J. Stabler 2007; E. Inskeep 1991; Murphy, P., A. Murphy, 2002):

  • Запазване и усъвършенстване качеството на околната среда и средата за живеене в туристическата дестинация.
  • Запазване и повишаване качеството на туристическия продукт – положителни емоционални изживявания, услуги и инфраструктура.
  • Удовлетворение и зачитане интересите на всички ключови участници и обществени групи.Интегриране на местното население в процеса по вземане на решения и директно или индиректно разпределение на създадени блага от туризма.

Тук може да се запознаете със стратегията за устойчиво развитие на туризма в България:

http://www.mi.government.bg/en/themes/national-strategy-for-sustainable-development-of-tourism-in-bulgaria-2009-2013-286-0.html

Концепцията за устойчиво развитие на туристическите дестинации подпомага разрешаването на назряващите и задълбочаващи се през последните години конкретни локални и екологични социални проблеми.

За предотвратяване на по-нататъшното разрушаване и неефективно използване на природните и социалните ресурси, с помощта на устойчивото развитие в сферата туризма, се набелязват следните изключително важни цели (Рафаилова, Г., 2006):

  • Осъществяване на туристически дейности на такова ниво, което да осигури приходи за нормално съществуване на местното население и постигане на определен жизнен стандарт.
  • Гарантиране на бъдещите поколения, че няма да бъдат лишени от използването на природния и социален капитал, поради невъзвратимото им унищожаване за целите на конвенционалния туризъм.

За да се намери баланс между развитието на туризма и съхранение жизнеността на околната среда е необходимо да се обърне внимание на екотуризма, като една от възможните алтернативи за постигане на устойчиво развитие.

Екотуризмът се определя, като форма на туризъм, която се основава и съобразява с природата. Терминът екотуризъм се използва от една страна като понятие, отнасящо се до принципите на устойчиво развитие, а от друга, за описване на един специфичен пазарен сегмент на туристическата индустрия. През 1991 г. Международната асоциация за екотуризъм създава едно от първите определения, а през 1996 г. Световният съюз за опазване на природата дава следната дефиниция за екотуризма (Николов, Н., 2010):

Екотуризмът се формулира като отговорно към околната среда пътуване или посещение до сравнително непокътнати природни територии (и всички съпътстващи културни забележителности - както минали, така и настоящи) с цел удоволствие от тяхното възприемане, което подкрепя опазването на средата. Посетителите въздействат в ниска степен негативно и осигуряват активно и рентабилно социално-икономическо развитие на местното население.

4

http://www.supernova.bg/images/new/bio.jpg

 

Силната ориентация на екотуризма към принципите, ръководните насоки и сертифицирането, основани на стандартите на устойчивост, му отрежда специално място в сферата на туризма. В годините, откакто понятието е дефинирано за първи път, в България е постигнат консенсус относно основните елементи на екотуризма, които го характеризират така:

  • Допринася за опазването на биологичното разнообразие.
  • Поддържа благополучието на местните хора.
  • Включва отговорно поведение от страна на туристите и туристическия отрасъл.
  • Изисква възможно най-ниско потребление на невъзобновяеми ресурси.
  • Услугите се предоставят главно от малкия бизнес на малки турис­ти­чески групи.
  • Поставя ударение върху местното участие, личната собственост и бизнес възможностите, особено за хората от извънградските райони.
  • Включва интерпретиране и познавателен елемент.

На тези линкове може да намерите допълнителна информация, относно възможности и добри практики, свързани с екотуризма в Бълга­рия:

За да  бъдат засегнати и ефективно да се прилагат всички аспекти на екотуризма е нужно да се обърне внимание и на някои отрасли и подотрасли в икономиката, които са свързани с него. Екотуризмът е в преки отношения с биологичното земеделие, производството на екологични растителни и животински храни, зеленото строителство и производството на екомебели.

Необходимостта от разглеждането на взаимозависимостта между тези индустрии се основава на идеята, че промени в един от браншовете се отразява на останалите. Стимулирането на водещия отрасъл води до косвено стимулиране и на останалите. Така един регион или страната като цяло получават конкурентно предимство не само в един, а в цяла група свързани отрасли.

<< 1 2 >>